Боби Йорданов, Дневник 10 окт. 2005
Проблемните кредити в банковата система към края на август са общо 110 хиляди, сочат последните данни на Българска народна банка. Това представляват малко над 7% от общия брой на отпуснатите заеми, които вече наброяват близо 1.5 млн. За последните 12 месеца кредитите, които имат някакъв проблем, са се увеличили с 66 хиляди броя, а като сума повишението е с 345 млн. лв.
В същото време действащите банкови заеми в страната са се увеличили с 437 хиляди броя. Данните посочват, че започва плавно увеличаване броя на проблемните задължения. До този момент обаче то не се отразява върху редовността на кредитите в системата. Редовно обслужваните дългове в края на август 2005 г. представляват 93.07% от всички заеми. Година по-рано този процент бе същия - 93.09%, което показва, че на този етап макар и броят на лошите кредити да расте, все още повишението им е в рамките на нормалното.
Oтпускането на повече заеми води неминуемо и до повишение на броя на проблемните вземания. Важното е лошите дългове да не изпреварват по темп общия кредитен ръст, което поне на този етап не се случва, смятат експерти. Въпреки това трябва да се има предвид, че през последните дванадесет месеца е налице ръст от 150% в броя на заемите с някакъв проблем.
Според данните от регистъра най-много като брой от рисковите вземания са се увеличили заемите под наблюдение. В тази група са задължения, по които има несъществени нарушения в обслужването им, като вноски по тях не са били плащани между 30 и 61 дни. През последната година техният брой се е увеличил с близо 31 хиляди. Като сума обаче те са се повишили най-скромно - с 92 млн. лв. или това представлява средно 3 хил. лв. на кредит. Освен това делът им спада, като те са единствената категория, която отбелязва спад.
Нередовните заеми (тук попадат задължения, които не са били обслужвани между 61 и 90 дни) в периода август 2004 - август 2005 г. се увеличават с близо 10 хиляди, а сумата по тях със 123 млн. лв. Като брой те на практика обаче се утрояват, тъй като преди година са били около 6 хил., а сега - близо 16 хил. Почти удвоен е техният дял в разпределението на кредитите по обслужваемост в системата.
С над 25 хиляди броя се увеличават необслужваните задължения. В тази графа влизат кредитите, по които е нямало плащане три месеца. Сумата по тази категория се покачва с близо 130 млн. лв. Според статистиката на БНБ на този етап в просрочие влизат най-вече дългове на стойност под 10 хил. лв. Такива са потребителските заеми.
От тази седмица пристига мисията на Международния валутен фонд, водена от ръководителя си Ханс Фликеншийлд. Тя ще има за цел и да оцени ефекта от предприетите в първите месеци на годината мерки от централната банка за охлаждане на кредитната експанзия. Статистиката на БНБ е категорична, че има спад в кредитната експанзия. Ръстът на заемите вече е под 40% по данни от август, като целта е той да е 30 на сто в края на годината. Факт е обаче, че трудно може да се твърди, че на практика е налице стихване на кредитната еуфория. Това е така, защото българските банки се превърнаха в кредитор най-вече на населението. Голяма част от корпоративните задължения се осчетоводяват в чужбина и по този начин те не влизат в данните на БНБ за банковата система.
