Директивата
Директивата е един от правните инструменти, които са на разположение на европейските институции по прилагането на европейските политики. Тя се използва главно за хармонизиране на националното законодателство.
директива се характеризира със своята гъвкавост: С него се въвежда задължение за резултати, но оставя на държавите от избора на средства за постигане на желаната цел.
ACT
Директивата е част от вторичното законодателство на Европейския съюз (ЕС). Те се приемат от институциите на Европейския съюз въз основа на учредителните договори. Веднага след като беше приет на европейско ниво, те трябва да бъдат прилагани от държавите-членки в националното законодателство.
Мярка за общо приложение
Член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че директивите са задължителни. Както регламента и решението , директивата за всички държави-членки, към които е адресирано, задължителен. Това важи за всички негови части, и поради това те не трябва да бъде непълна, селективно или частично приложени.
Директивата, обаче, се различава от решението и на регламента. Докато разпоредби са пряко приложими след влизането в сила в държавите-членки, директивата трябва първо да бъде транспонирана от държавите-членки. Поради това, директивата не съдържа процедури за кандидатстване, тя изпраща на държавите-членки, а само задължение на по. Те са свободни да избират формата и средствата за прилагане на директивата.
Политиката се различава от решението, тъй като това е текст с общо приложение, което е адресирано до държавите-членки.
В допълнение, член определя 288 здраво от Договора за функционирането на ЕС, че политиките, които са законодателни актове се приемат като правило по предложение на Комисията от Съвета и Европейския парламент в рамките на обикновена или специална законодателна процедура. По принцип Директивата следователно е предмет на предложение на Комисията. След това е, на Съвета и на Европейския парламент в обикновената законодателна процедура или специална законодателна процедура , приета.
A директива влиза в сила веднага след като тя е била нотифицирана на държавите-членки и се публикува в Официален вестник.
Един акт, който трябва да бъде транспонирана в националното законодателство
Директивата е акт на два етапа:
първоначално да приеме европейските институции, действителната политика;
След това държавите-членки трябва да предприемат национални мерки за изпълнение.
С влизането в сила на директивата, е в основата няма директен ефект върху вътрешното право. Това изисква прилагането от държавите-членки. Това означава, че те трябва да приемат вътрешни мерки за постигане на целите, определени от директивата. Държавите-членки са длъжни да ги нотифицират на Комисията.
Възможности за действие в случай на неправилно прилагане
Директивата трябва да бъде приложена по принцип в рамките на определения период от институциите (до 2 години и 6 месеца). След този период,
Комисията може, в Съда осъжда членки прилагат (не-изпълнение на въпросното съдебно решение може отново присъдата - вероятно с глоби - за нарушения);
има лица с одобрението на Съда, при определени условия, възможността в случай на не правилно или не навременно транспонирани директивите за получаване на обезщетение (Francovitch и Bonifaci, решение от 19 ноември 1991);
има политика по прекия ефект съд (т.е., че хората могат да разчитат на него в съда).
След изтичане на срока за изпълнение, директивата има вертикален директен ефект. Това означава, че хората могат да разчитат на него в съдебно дело срещу държави. Директивата обаче не разполага с директен хоризонтален ефект (физически лица могат да бъдат в един съдебен процес срещу други лица, които не претендират).
Съдът е установил, че едно лице или една компания е в състояние да се позовава на директива в съда само:
ако разпоредбите на директивата са точно безусловни и достатъчно независими;
ако политиката не е навременна осъществява от национална мярка.
