Преглед_на_печата_2014

От анализ на Десислава Николова в седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика

Преди дни НСИ оповести притеснителни данни за външната търговия през януари с рязък спад на износа с 10.9% на годишна база. Износът за трети страни се свива с цели 22.1% , а за ЕС – с 2.7%. От подробната статистика е видно, че зад него стоят както ценови ефекти, така и намалени обеми.

Основните износни пера на България за трети страни са минерални горива (около 29% за 2013 г.), машини и апарати (11%), мед и медни изделия (11%) и зърно и маслодайни семена (7%). Ключовата причина зад свиването на този износ са горивата - в стойностно изражение той е намалял с 36%, или със 177 млн. лв. Предвид международните цени на нефта, които този януари бяха по-високи от миналогодишните, първото обяснение, което идва наум, е понижено външно търсене. Това се вижда и от значителния спад на изнесеното количество минерални горива - с цели 34%.

Прави впечатление, че през януари 2013 г. сме изнесли 180 млн. лева стоки за Гибралтар, като този износ става 0 през този януари. Тази сума е горе-долу равна на спада на износа на нефтени продукти през януари 2014 г. Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от "Нефтохим" за избягване плащането на ДДС. Възможно е мерките за затягане на контрола срещу ДДС измамите от началото на тази година (включително и с въвеждането на т.нар. фискален контрол) да е предизвикал прекратяването на този "износ". Ако трябва да обобщим, спадът при износа на нефтени продукти може да се обясни със случая "Гибралтар".

При медта обаче ситуацията е по-различна. През януари т. г. международните цени бяха далеч под нивата си от първия месец на 2013 г. и това е едно от обясненията зад спада на износа за трети страни в началото на тази година. По-притеснителното е, че износът на мед и медни изделия спада не само в стойностно, но и в количествено изражение, като разликата е 11%. Причината може да е в продължаващото забавяне на китайската икономика, която е и основен пазар за медта на България. Износът ни за Китай като цяло се е свил с 22%. При зърното също има спадане на цените, но въпреки това износът в стойностно изражение е по-висок, т.е. по-ниските цени са компенсирани с по-голямото количество изнесено зърно.

Основните трети пазари на България през 2013 г. са Турция, Китай, Русия и Украйна. На два от тях - Турция и Украйна, от началото на 2014 се вихри мащабна политическа криза, която вероятно е повлияла и на техния внос. Предвид ескалирането на напрежението през февруари - март може да се очаква, че темпове на спад на износа към двете страни ще се запазят (в добрия случай ) през цялото първо тримесечие. Дори и за Русия се наблюдава свиване на износа, като има вероятност трендът да продължи (или задълбочи), ако се стигне до международни санкции срещу страната и евентуални реципрочни мерки. При такъв сценарий най-силният негативен ефект за България ще е по линия на енергийната ни зависимост (нефт и газ).

На този фон ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи за 2014 г., макар че отчетеният през януари спад и на него не подкрепя тези очаквания. Предвид ръста на индустриалното производство на ЕС-28 на годишна база през месеца зад този спад е възможно да стоят основно ценовите ефекти.
Като цяло данните за януари идват като студен душ и навеждат на мисълта, че приповдигнатите очаквания за българския износ през 2014 г. отпреди няколко месеца могат да се окажат силно преувеличени.

От анализ на Десислава Николова в седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика

Преди дни НСИ оповести притеснителни данни за външната търговия през януари с рязък спад на износа с 10.9% на годишна база. Износът за трети страни се свива с цели 22.1% , а за ЕС – с 2.7%. От подробната статистика е видно, че зад него стоят както ценови ефекти, така и намалени обеми.

Основните износни пера на България за трети страни са минерални горива (около 29% за 2013 г.), машини и апарати (11%), мед и медни изделия (11%) и зърно и маслодайни семена (7%). Ключовата причина зад свиването на този износ са горивата - в стойностно изражение той е намалял с 36%, или със 177 млн. лв. Предвид международните цени на нефта, които този януари бяха по-високи от миналогодишните, първото обяснение, което идва наум, е понижено външно търсене. Това се вижда и от значителния спад на изнесеното количество минерални горива - с цели 34%.

Прави впечатление, че през януари 2013 г. сме изнесли 180 млн. лева стоки за Гибралтар, като този износ става 0 през този януари. Тази сума е горе-долу равна на спада на износа на нефтени продукти през януари 2014 г. Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от "Нефтохим" за избягване плащането на ДДС. Възможно е мерките за затягане на контрола срещу ДДС измамите от началото на тази година (включително и с въвеждането на т.нар. фискален контрол) да е предизвикал прекратяването на този "износ". Ако трябва да обобщим, спадът при износа на нефтени продукти може да се обясни със случая "Гибралтар".

При медта обаче ситуацията е по-различна. През януари т. г. международните цени бяха далеч под нивата си от първия месец на 2013 г. и това е едно от обясненията зад спада на износа за трети страни в началото на тази година. По-притеснителното е, че износът на мед и медни изделия спада не само в стойностно, но и в количествено изражение, като разликата е 11%. Причината може да е в продължаващото забавяне на китайската икономика, която е и основен пазар за медта на България. Износът ни за Китай като цяло се е свил с 22%. При зърното също има спадане на цените, но въпреки това износът в стойностно изражение е по-висок, т.е. по-ниските цени са компенсирани с по-голямото количество изнесено зърно.

Основните трети пазари на България през 2013 г. са Турция, Китай, Русия и Украйна. На два от тях - Турция и Украйна, от началото на 2014 се вихри мащабна политическа криза, която вероятно е повлияла и на техния внос. Предвид ескалирането на напрежението през февруари - март може да се очаква, че темпове на спад на износа към двете страни ще се запазят (в добрия случай ) през цялото първо тримесечие. Дори и за Русия се наблюдава свиване на износа, като има вероятност трендът да продължи (или задълбочи), ако се стигне до международни санкции срещу страната и евентуални реципрочни мерки. При такъв сценарий най-силният негативен ефект за България ще е по линия на енергийната ни зависимост (нефт и газ).

На този фон ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи за 2014 г., макар че отчетеният през януари спад и на него не подкрепя тези очаквания. Предвид ръста на индустриалното производство на ЕС-28 на годишна база през месеца зад този спад е възможно да стоят основно ценовите ефекти.
Като цяло данните за януари идват като студен душ и навеждат на мисълта, че приповдигнатите очаквания за българския износ през 2014 г. отпреди няколко месеца могат да се окажат силно преувеличени.

Преди дни НСИ оповести притеснителни данни за външната търговия през януари с рязък спад на износа с 10.9% на годишна база. Износът за трети страни се свива с цели 22.1% , а за ЕС – с 2.7%. От подробната статистика е видно, че зад него стоят както ценови ефекти, така и намалени обеми.

Основните износни пера на България за трети страни са минерални горива (около 29% за 2013 г.), машини и апарати (11%), мед и медни изделия (11%) и зърно и маслодайни семена (7%). Ключовата причина зад свиването на този износ са горивата - в стойностно изражение той е намалял с 36%, или със 177 млн. лв. Предвид международните цени на нефта, които този януари бяха по-високи от миналогодишните, първото обяснение, което идва наум, е понижено външно търсене. Това се вижда и от значителния спад на изнесеното количество минерални горива - с цели 34%.

Прави впечатление, че през януари 2013 г. сме изнесли 180 млн. лева стоки за Гибралтар, като този износ става 0 през този януари. Тази сума е горе-долу равна на спада на износа на нефтени продукти през януари 2014 г. Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от "Нефтохим" за избягване плащането на ДДС. Възможно е мерките за затягане на контрола срещу ДДС измамите от началото на тази година (включително и с въвеждането на т.нар. фискален контрол) да е предизвикал прекратяването на този "износ". Ако трябва да обобщим, спадът при износа на нефтени продукти може да се обясни със случая "Гибралтар".

При медта обаче ситуацията е по-различна. През януари т. г. международните цени бяха далеч под нивата си от първия месец на 2013 г. и това е едно от обясненията зад спада на износа за трети страни в началото на тази година. По-притеснителното е, че износът на мед и медни изделия спада не само в стойностно, но и в количествено изражение, като разликата е 11%. Причината може да е в продължаващото забавяне на китайската икономика, която е и основен пазар за медта на България. Износът ни за Китай като цяло се е свил с 22%. При зърното също има спадане на цените, но въпреки това износът в стойностно изражение е по-висок, т.е. по-ниските цени са компенсирани с по-голямото количество изнесено зърно.

Основните трети пазари на България през 2013 г. са Турция, Китай, Русия и Украйна. На два от тях - Турция и Украйна, от началото на 2014 се вихри мащабна политическа криза, която вероятно е повлияла и на техния внос. Предвид ескалирането на напрежението през февруари - март може да се очаква, че темпове на спад на износа към двете страни ще се запазят (в добрия случай ) през цялото първо тримесечие. Дори и за Русия се наблюдава свиване на износа, като има вероятност трендът да продължи (или задълбочи), ако се стигне до международни санкции срещу страната и евентуални реципрочни мерки. При такъв сценарий най-силният негативен ефект за България ще е по линия на енергийната ни зависимост (нефт и газ).

На този фон ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи за 2014 г., макар че отчетеният през януари спад и на него не подкрепя тези очаквания. Предвид ръста на индустриалното производство на ЕС-28 на годишна база през месеца зад този спад е възможно да стоят основно ценовите ефекти.
Като цяло данните за януари идват като студен душ и навеждат на мисълта, че приповдигнатите очаквания за българския износ през 2014 г. отпреди няколко месеца могат да се окажат силно преувеличени.

От анализ на Десислава Николова в седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика

Преди дни НСИ оповести притеснителни данни за външната търговия през януари с рязък спад на износа с 10.9% на годишна база. Износът за трети страни се свива с цели 22.1% , а за ЕС – с 2.7%. От подробната статистика е видно, че зад него стоят както ценови ефекти, така и намалени обеми.

Основните износни пера на България за трети страни са минерални горива (около 29% за 2013 г.), машини и апарати (11%), мед и медни изделия (11%) и зърно и маслодайни семена (7%). Ключовата причина зад свиването на този износ са горивата - в стойностно изражение той е намалял с 36%, или със 177 млн. лв. Предвид международните цени на нефта, които този януари бяха по-високи от миналогодишните, първото обяснение, което идва наум, е понижено външно търсене. Това се вижда и от значителния спад на изнесеното количество минерални горива - с цели 34%.

Прави впечатление, че през януари 2013 г. сме изнесли 180 млн. лева стоки за Гибралтар, като този износ става 0 през този януари. Тази сума е горе-долу равна на спада на износа на нефтени продукти през януари 2014 г. Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от "Нефтохим" за избягване плащането на ДДС. Възможно е мерките за затягане на контрола срещу ДДС измамите от началото на тази година (включително и с въвеждането на т.нар. фискален контрол) да е предизвикал прекратяването на този "износ". Ако трябва да обобщим, спадът при износа на нефтени продукти може да се обясни със случая "Гибралтар".

При медта обаче ситуацията е по-различна. През януари т. г. международните цени бяха далеч под нивата си от първия месец на 2013 г. и това е едно от обясненията зад спада на износа за трети страни в началото на тази година. По-притеснителното е, че износът на мед и медни изделия спада не само в стойностно, но и в количествено изражение, като разликата е 11%. Причината може да е в продължаващото забавяне на китайската икономика, която е и основен пазар за медта на България. Износът ни за Китай като цяло се е свил с 22%. При зърното също има спадане на цените, но въпреки това износът в стойностно изражение е по-висок, т.е. по-ниските цени са компенсирани с по-голямото количество изнесено зърно.

Основните трети пазари на България през 2013 г. са Турция, Китай, Русия и Украйна. На два от тях - Турция и Украйна, от началото на 2014 се вихри мащабна политическа криза, която вероятно е повлияла и на техния внос. Предвид ескалирането на напрежението през февруари - март може да се очаква, че темпове на спад на износа към двете страни ще се запазят (в добрия случай ) през цялото първо тримесечие. Дори и за Русия се наблюдава свиване на износа, като има вероятност трендът да продължи (или задълбочи), ако се стигне до международни санкции срещу страната и евентуални реципрочни мерки. При такъв сценарий най-силният негативен ефект за България ще е по линия на енергийната ни зависимост (нефт и газ).

На този фон ЕС остава износният пазар на България с по-добри перспективи за 2014 г., макар че отчетеният през януари спад и на него не подкрепя тези очаквания. Предвид ръста на индустриалното производство на ЕС-28 на годишна база през месеца зад този спад е възможно да стоят основно ценовите ефекти.
Като цяло данните за януари идват като студен душ и навеждат на мисълта, че приповдигнатите очаквания за българския износ през 2014 г. отпреди няколко месеца могат да се окажат силно преувеличени.

Първоначално изпратено от Inform Разгледай мнение
Чудесна новина за вноса на ЕС от Русия:
1)
- през 2012г. беше на стойност 215.1 МИЛИАРДА евро
2)
- през 2013г. беше на стойност 206.6 МИЛИАРДА евро
Тоест за една година има спад от 8.5 МИЛИАРДА евро.


Честито!


[epp.eurostat.ec.europa.eu]

Изключително положителна новина за развитието на данъчната политика в България:
1)
- през 2013г. в САЩ приходите общо от акцизи за алкохол и цигари бяха по-малко от 48 милиарда долара или средно по-малко от 206 долара на всеки жител на възраст над 19 години
2)
- през 2013г. в България приходите общо от акцизи за алкохол и цигари бяха над 2,068 милиона лв. или средно над 347 лв. на всеки жител на възраст над 19 години


Честито!


[www.minfin.bg]
[www.ttb.gov]
[www.census.gov]

И през февруари ситуацията в кредитирането не изглежда да се е подобрила спрямо предходните месеци, показват данните на БНБ за миналия месец. Жилищното кредитиране продължава да се свива, като през изминалата година и половина има само три месеца, в които е показало нарастване, които очевидно не са се дължали на фактори с трайно значение.

Заемите за бизнеса показват месечно увеличение, което е почти толкова, колкото е нарастването им за изминалата една година. При потребителските кредити картината изглежда с един тон по-свежа – трети пореден месец портфейлът им отчита годишно повишение (спрямо същия период на миналата година). Т.нар. лоши и преструктурирани заеми също се увеличават през февруари, но и при тях, както и при фирменото кредитиране, месечните колебания са чести.

Слабата кредитна активност се запазва

Месечното нарастване на заемите за корпоративния сектор е с 320 млн. лв. (0.9% до 35.2 млрд. лв.), като за цяла година – спрямо февруари 2013 г., обемът им се е увеличил с 1%. Този тип кредити отчете месечен ръст от подобен порядък последно през септември миналата. В сегмента на фирменото кредитиране не е необичайно да се получават месечни флуктуации в такива обеми поради факта, че пазарът е малък и една по-голяма сделка е достатъчна да се отрази по този начин.

Причината може да е и обратно изкупени кредити – продадени преди време кредити и сега върнати в балансите на банките, но според съобщението на БНБ за февруари техният обем е 26.5 млн. лв. През декември кредитният портфейл на банковата система отчете нарастване, което беше в резултат именно на обратно изкупени заеми. Тогава портфейлът на система се повиши с 288.9 млн. лв., а обратно изкупените бяха за 264.7 млн. лв. Януарските данни показаха отново свиване и на годишна, и на месечна база. Така февруарското нарастване на корпоративните кредити може да се окаже резултат на фактори с еднократен ефект.

Намалението при жилищните заеми е и на годишна, и на месечна база до 8.808 млрд. лв. Потребителските кредити нарастват спрямо същия период на предходната година (с 2%, или 154 млн. лв.), а на месечна се свиват (с -0.2%, или 16.5 млн. лв.) до 7.381 млрд. лв.

Просрочията

Лошите и преструктурирани кредити през февруари се увеличават и на месечна (с 0.6%, или 59.5 млн. лв.), и на годишна база (0.3%, или 28 млн. лв.) до 9.763 млрд. лв. за разлика от предходния месец, когато отчетоха свиване. Делът им в общия кредитен портфейл е 22.75%. От централната банка посочват, че информацията, публикувана за целите на паричната статистика, не показва общия обем на класифицираните рискови експозиции, както и конкретния дял на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни).

Източник на такава информация са публикуваните от БНБ на тримесечна база надзорни данни, според които към края на миналата година обемът им е 9.869 млрд. лв., а делът им в кредитния портфейл е 16.87%, като леко намалява спрямо този в края на септември.

Финансовият министър Петър Чобанов обяви в Пловдив цената на европейските избори и предстоящите Великденски бонуси на чиновниците. "Европейските избори ще струват около 22 млн. лева. Днес в 9,30 в Централната избирателна комисия /ЦИК/ са се събрали да правят разчети и след като те бъдат одобрени, ще бъде разписана и план-сметката за европейските избори", заяви Чобанов в града на тепетата след среща с местния бизнес.
Правителството ще изтегли нов заем от 3 млрд. лева, обяви Чобанов. "С тези пари ще се запълнят големи дупки в бюджета и належащи разходи. Минималните пенсии ще бъдат увеличавани регулярно и постоянно според стратегията на държавата. Както имаше Коледни, сега ще има Великденски надбавки. Това е планувано и за догодина", заяви финансист №1 на държавата.

В града на тепетата Чобанов зарадва и чиновниците. Великденски бонуси ще има и за държавната администрация. Всяко министерство само ще определя с колко да възнагради служителите си - според техния принос в работата и според икономиите в ресора, стана ясно от думите на министъра. На среща с местния бизнес финансовият министър Петър Чобанов доведе експерти от Българската банка за развитие /ББР/. Той представи възможностите за теглене на нисколихвени кредити за старт на малък и среден бизнес. Лихвените проценти на ББР ще са минимални за малкия бизнес и ще са фиксирани за срока на договора.

Относно скандала с енергоразпределителните дружества /ЕРП-тата/ Чобанов каза, че Националната електрическа компания /НЕК/ не е пред фалит. "Смятам че са намерени възможности и скоро време проблемът ще бъде разрешен". Министърът отново отряза мераците на община Пловдив да тегли 30-милионен заем от ЕБВР за преасфалтиране на улици. За да се тегли такъв голям заем трябва да има гаранции, че когато се връща данъците на пловдивчани няма да се увеличат. Ако обаче такива пари бъдат взети община Пловдив ще изчерпа финансовия си капацитет на задлъжнялост. Освен това местната власт не отговаря на някои условия. "Аз не съм против Пловдив да бъде преасфалтиран, но трябва да се мисли преди всичко за натовареността на пловдивчани", каза министърът. На пресконференцията след срещата присъства и областният управител Венцислав Каймаканов.

Irish Independent:
Средното заплащане в България е едва 3.70 евро на час.
В Швеция работникът получава 40.10 евро на час.
В Ирландия средното заплащане е 29 евро.
Средно за еврозоната – 28 евро.

Кофти майна.

Домакинствата в Еврозоната дължаха жилищни кредити:
1)
- в края на 2005г. на стойност 2,918,623 МИЛИОНА евро
- в края на февруари 2006г. на стойност 2,968,799 МИЛИОНА евро
Тоест за 2 месеца имаше увеличение от над 50 МИЛИАРДА евро.
2)
- в края на 2013г. на стойност 3,862,910 МИЛИОНА евро
- в края на февруари 2014г. на стойност 3,860,647 МИЛИОНА евро
Тоест за 2 месеца има спад от над 2 МИЛИАРДА евро.


Честито!


[sdw.ecb.europa.eu]