Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
30-07-2014 - 12:07:23
Утре Аржентина ще се окаже в неплатежоспособност, ако не спази срока за изплащането на 500 милиона долара, блокирани от месец от американското правосъдие, което притиска Буенос Айрес първо да реши спора си с "фондовете лешояди", съобщава Франс прес във вторник.

След икономическата криза през 2001 година третата икономика в Латинска Америка успя да разсрочи 93 % от дълговете си към притежателите на нейни държавни облигации и дори предсрочно се разплати с Международния валутен фонд (МВФ), но кредиторите, които отказаха облекчаване на дължимите суми, разстроиха процеса.

Какъв е рискът, ако Аржентина изплати 100 % от задълженията си към "фондовете лешояди"?

Ако Буенос Айрес плати на "фондовете лешояди" и изпълни решението на американския съд, то други спекулативни фондове (7 % от кредиторите й), които досега са отказвали каквото и да е облекчение на задълженията, биха могли да поискат същото отношение по силата на клаузата RUFO (Rights Upon Future Offers - права по бъдещи оферти) и тогава сметката може да достигне до над 10 милиарда долара. И до над 100 милиарда долара, ако останалата част от държателите на аржентинския дълг (93 %) направят рекламация, а Аржентина разполага с по-малко от 30 милиарда долара валутни резерви.

Задушена от външния си дълг, Аржентина обяви неплатежоспособност през декември 2001 година и това постави началото на икономическа криза.

За да помогнат на страната да изкачи стръмнината, почти всички кредитори (93 %) се съгласиха да опростят близо 70 % от дълга й. Само че спекулативните фондове (7 %) казаха "не" на каквото и да е преструктуриране. Сред тях са NML Captal и Aurelius Management, които успяха да издействат от американското правосъдие (част от книжата по аржентинския дълг бяха емитирани в Ню Йорк) да им бъдат платени 100 % от първоначалните суми, а това са 1,3 милиарда долара.

Например фондът NML е купил през 2008 година на безценица за близо 50 милиона долара аржентински дълг, а съдебното решение му отрежда на получи над 800 милиона долара.

Президентът на Аржентина, левоцентристката Кристина Кирхнер твърди, че страната й няма да изпадне в дефолт, защото тя "е платила, плаща и ще плаща дълговете си".


Задължения с краен срок на плащане 30 юли от 500 милиона щатски долара бе погасено от Буенос Айрес, но фактическото плащане бе блокирано от американското правосъдие, което постанови, че спорът между Аржентина и "фондовете лешояди" би трябвало да бъде решено преди изплащането на преструктурирания й дълг. Ако плащането остане блокирано, то ще има нов дефолт на Аржентина на стойност близо 100 милиарда долара.

Ако наистина има обявяване на неплатежоспособност, какви биха били последиците?

Standard and Poor's ще понижи до "D" оценката си за кредитоспособността на Аржентина, но не се очаква трус, какъвто имаше през 2001 година.

Според института за проучвания Abeceb годишната инфлация би могла да достигне 41% през 2014 година (в сравнение с прогнозата за 34,5%), брутният вътрешен продукт (БВП) би спаднал с 3,5%, а потреблението би се свило с близо 4%.

"Във всекидневния живот това ще се усети много по-слабо, отколкото през 2001 година", твърди икономистът Хуан Пабло Рондерос от института Abeceb.com. В случай на дефолт, казва той, "Аржентина ще продължи да плаща остатъка от дълга си, защото ще става дума за селективен дефолт".

Последицата от евентуален дефолт е спиране на достъпа до международните капиталови пазари. От обявяването на неплатежоспособност през 2001 година, когато ставаше дума за 100 милиарда долара, Аржентина не беше вземала заеми от пазарите, но планираше отново да се обърне към тях. Днес дългът на Аржентина представлява едва 40% от БВП.

Как евентуален дефолт на Аржентина ще се отрази на света?

Международният валутен фонд (МВФ) е на мнение, че един мораториум (върху плащането на задълженията) на Аржентина би имал "цена" за цялата финансова система, създавайки "несигурност". МВФ се опасява, че затруднените страни ще бъдат допълнително възпрепятствани да убеждават кредитори си да приемат намаляване на дължимите суми.

"Нуждаем се от механизми за решаване (на такива проблеми), които да действат добре, когато страните са в затруднение", настоява пред Франс прес главният икономист на МВФ Оливие Бланшар.


PS: Това ще е нашето "имотно" бъдеще!
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
31-07-2014 - 07:27:14
Инвеститорите наказаха редица републики от бившия съветски блок заради техните връзки с Русия, въпреки че тези държави, които понастоящем са страни-членки на ЕС, подкрепиха санкциите срещу Кремъл, предаде Bloomberg.
Борсовите индекси на България, Чехия и Унгария, заедно с този на Русия, се наредиха сред 10-те, които отбелязаха най-големи спадове в света за този месец.


PS: Следват...имотките! Бъдете готови!
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
31-07-2014 - 13:42:07
Не виждам връзката между нуждата от жилище и ... да го наречем индексът показващ вероятността да се падне червено на рулетката. Просто за мен борсата си е едно казино, а така наречените инвеститори на борсата са си едно обикновени покерджии.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
31-07-2014 - 16:05:13
Връзките съществуват, но не винаги са видими! Най-често ги наричат закономерности, но тук става дума за икономически и финансови байпаси!

[krizata.blog.bg]
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
04-08-2014 - 12:32:54
Властите в Гърция са започнали проверки на всички банкови депозити, надхвърлящи 100 хиляди евро.

Очаква се да бъдат проверени над 1,2 млн. банкови сметки, открити от преди и по време на кризата от 2000 г. до 2012 година, съобщава в. "Вима", цитиран от БТА.

На по-късен етап под лупа ще бъдат поставени и влогове от над 300 000 евро.

Гръцката централна банка смята, че около 43 млрд. евро са негарантираните влогове от над сто хиляди евро, които ще бъдат проверени.

Първите проверки са показали фрапиращи случаи с банкови влогове. Властите са открили строителен изпълнител с банкова сметка от 280 млн. евро, докато декларираният от него доход бил 72 000 евро.

92-годишен пенсионер пък бил изненадан, че в сметката си има 190 млн. евро, при положение, че декларираният му доход бил седем хиляди евро.
Когато бил повикан от инспектиращите, пенсионерът обяснил, че не е знаел за внесените милиони на негово име в банката.


PS: Скоро и у нас!
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
07-08-2014 - 16:10:54
Експерти: България не е Аржентина!

Верни ли са твърденията за растяща финансова нестабилност на България? Проблемите на КТБ не могат да застрашат цялата банкова и финансова система на страната.
Това уверяват двама известни български експерти пред Deutsche Welle - Красен Станчев и Илиан Василев.

Валутният борд е особеност на финансовите системи и в България, и в Аржентина, която отново се мъчи да предотврати държавен банкрут. Възможен ли е „аржентински“ сценарий и в България, чиято финансова стабилност през последната година също бележи сериозен спад?

Икономистът Красен Станчев смята аналогията за пресилена, защото за разлика от Аржентина, България все пак успява да си събира данъците и да си плаща дълговете. „Страната все още има добър фискален резерв и възможности да свива разходите си“, казва Станчев.

Финансистът Илиян Василев също отхвърля сценария за технически банкрут на България, тъй като държавният дълг на страната е пет пъти по-малък от брутния ѝ вътрешен продукт. „В Европа и света има държави, чиито дългове достигат 40 и дори 80 на сто от стойността на произвежданите в тях стоки и услуги и въпреки това са далеч от състоянието на банкрут. Вземането на заеми самo по себе си не е тревожно, особено ако е свързано със започването на тежки реформи, които в началото си по правило са и скъпоструващи. Задлъжняването става фатално, когато не е съпроводено от реформи“, допълва Василев.

Временното затваряне на КТБ и вероятността в банката на Цветан Василев да са извършени тежки престъпления със средствата на вложители и акционери ще се отразяват зле на състоянието и имиджа на българската банкова система. В това няма никакво съмнение. Но дали бедствието може да се окаже още по-голямо след окончателния доклад на назначените от БНБ квестори на банката? Парите, затворени в КТБ, не са достатъчни да застрашат стабилността на цялата банкова и финансова система на България, единодушни са двамата експерти.

Според Красен Станчев ако щетите не надхвърлят очакваната капиталова дупка от 2.4 милиарда лева, акционерите на банката могат да решат да я рекапитализират и поемат управлението и собствеността ѝ. „В противен случай банката трябва да бъде продадена, но в никакъв случай да бъде спасявана с пари на данъкоплатците“, посочва икономистът. Според него неизвестността в случая се крие в размера на обезпеченията, срещу които са отпускани най-големите кредити и особено на заемите към свързани със собственика на банката кредитополучатели.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
23-08-2014 - 20:54:20
Банкери обмислят схема, чрез която хората със законово защитени депозити в КТБ и ТБ Виктория да получат парите си веднага под формата на заем, съобщи в. "Труд". Двете най-големи банки у нас - УниКредит Булбанк и Банка ДСК, биха отпуснали подобни кредити с ниска лихва, чието обезпечение ще са гарантираните влогове в КТБ и ТБ Виктория.

Тази идея се ползва с подкрепата на БНБ и все още е на етап сондажи. Всекидневно БНБ изпраща писма до десетки вложители в КТБ с блокирани средства за спешни нужди, предлагайки им да изтеглят заем от друга банка, обезпечен с гарантирания им депозит в трезора, който е под надзор. Но досега няма отпуснат подобен заем.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
24-08-2014 - 12:06:35
През седмицата българските медии почти бях склонни да отпишат валутния борд като такъв. Те се разтърсиха от новината, че (по масово избраното заглавие) "БНБ спешно печата пари", гарнирана с добавката, че и правителството не знае за това. Така обявената на 18 август от централната банка поръчка с пряко договаряне за отпечатване на 60 млн. банкноти от по 10, 20 и 50 лв. набързо заживя свой живот.

Реално икономически проблем няма. БНБ периодично подменя голяма част от износените банкноти, а освен това и противно на широко застъпения мит, бордът не означава, че парите в обращение си седят колкото са били в средата на 1997 г. През годините заедно с нуждите за обслужване на растящата икономика и техния обем расте, а и сезонно също има колебания в търсенето на пари.



"Капитал"
Всъщност обаче проблем има. В изнервената обстановка на банкова криза, започнала преди два месеца, БНБ някак високомерно реши, че не е нужно никому да обяснява действията си. Нещо повече, в мотивите си за избор на ускорена процедура централната банка се позова на "изключителни обстоятелства, свързани с напрежение в банковата система, които доведоха до повишаване на търсенето на банкноти и намаляване на наличните резерви".

Няколко грама парична теория

Причината да няма проблем с печатането на пари от БНБ е, че те не са са просто хартиени и монетни левчета и стотинки. За икономистите пари са и всичко, което достатъчно бързо, лесно и без съществена загуба може да се превърне в пари. Затова и те ги разделят на различни класове (агрегати), които започват от най-тесния - парите в обращение (M0), и стигат до широките пари (М3), където влизат и всички разплащателни сметки, срочни и безсрочни влогове и някои други инструменти.

Така всъщност тегленията от банките в края на юни, които бяха посрещнати с увеличено парично предлагане от БНБ (банкноти и монети от запасите й), реално не променят съществено паричната маса. Те просто се конвертират от един агрегат в друг - от по-широки в по-тесни пари. Или както обяснява икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов: "Ако един човек изтегли например 100 лева на банкомат, това намалява сумата на вложенията му в банка и увеличава банкнотите в обращение. Тоест намаляват електронните пари и се увеличават хартиените пари, без да се променя общото количество пари в икономиката."

Всъщност, ако погледнем паричната статистика на БНБ през юни, наистина се наблюдава рязко увеличаване на тесните М0 с около 500 млн. лв., като темпът на растеж на показателя се ускорява от 9.8 месец по-рано на 12.5% - ниво, невиждано от 2008 г. Обяснението е ясно - тегления в брой от банките. Увеличават се М1, където са разплащателните сметки, като тук обяснението е преводите от една в друга банка. Тъй като кризата се случваше в самия край на юни, вероятно голяма част от вложителите просто са решили да паркират парите си в друга, приемана от тях за по-сигурна, банка и да изчакат.

Същевременно обаче най-широкият измерител, който включва изброените и практически всички депозити, дори се свива спрямо май с над 500 млн. лв. А това може да се обясни с комбинация в неизвестна пропорция от теглене на еврови депозити, обръщане на левове в чужда валута и преводи на пари по сметки зад граница (виж графиките).

Така фундаментално за валутния борд и показателите за стабилността му нищо не се променя драматично. Законовото изискване парите в обращение да са покрити с валутни резерви си остава спазено, а дори показателите за покритие на по-широките пари се подобряват. Дори нуждата от повече хартиени левове (за което има и сезонен фактор - нормално лятото покрай туризма, както и по празници оборотите се увеличават и хората теглят по-големи наличности) може да се приеме за добър сигнал за доверие във валутата въпреки спада на доверието в банковата система. Ако нямаше търсене на левове, а на евро или долари, проблемът щеше да е доста по-сериозен.

И тонове страх и притеснения

Самият факт, че темата предизвика толкова широк отзвук обаче е показател колко е чувствително обществото към всяка информация, отнасяща се до финансовата стабилност на държавата. Спомените от 1996 г. са живи и аналогията "първо проблеми в банките, после хиперинфлация" идва първосигнално. При това положение е необяснимо защо БНБ не направи никакъв опит да обясни, че това е нормална практика, че тези 60 млн. банкноти са били заложени в изготвения й още миналата година бюджет и са част от попълването на запасите й за следващите четири години.

Така БНБ продължава дългогодишно градения си подход на пълно капсулиране, който прилага и спрямо действията си по банковия надзор. Досега стратегията й за всеки проблем беше да излезе колкото се може по-малко информация, докато вътрешно си се справи с проблема (или докато икономиката започне да расте отново и проблемите изчезнат от само себе си). Този подход имаше донякъде успех главно заради репутацията на БНБ като една от малкото работещи институции в страната. След сриването на КТБ и реакцията й около него обаче централната банка трябва да свикне с новата реалност - че на всяко нейно действие ще се гледа недоверчиво и под лупа. И че ще трябва да е прозрачна и да си говори с данъкоплатците, които я издържат (и вероятно ще платят за пропуските й) дори когато проблемът е измислен.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
02-10-2014 - 07:50:34
Само един от 10 си записва харчовете
75% от българите финансово неграмотни!
Само 28% от хората никога не са теглили кредит!
40% от българите първо харчат и после спестяват.
Само 10 на сто от българите прилежно си записват разходите, които правят. Това сочи проучване GfK България, представено вчера. Други 4% обаче изобщо не се вълнуват какво харчат, а една трета внимават само в известна степен. Четвъртата група от 54 на сто от анкетираните не си водят статистика, но внимават за разходите си.
60% от нас първо спестяват, а после харчат, а останалите – обратно. Това показват резултатите от проучване, проведено от GfK България по поръчка на компания за бързи потребителски кредити.
Според проучването едва една четвърт от българите смятат, че имат добри познания в сферата на финансите и инвестициите, а 49% желаят да научат повече за това как да управляват и инвестират парите си.
Почти 50% от българите не знаят кои са основните индикатори за цената на кредита, а 28% никога не са теглили заем, показва още проучването.
По взетите кредити фиксиран лихвен процент предпочитат 66%
от анкетираните, но едва половината от всички участници в проучването знаят, какво означава това условие в договора им. Освен това всеки трети от запитаните е посочил, че не знае какво означава ГПР, а 31% от тях са дали погрешно определение за индикатора. Въпреки това, заедно с лихвения процент, ГПР е един от основните критерии, които потребителите вземат предвид преди да теглят кредит. За 73% от българите най-важно е да разполагат с повече информация за финансовите си права, докато две трети смятат за най-важно да знаят към кого да се обърнат, когато имат проблем кредитора си. “Главно хора на възраст 25-45 години, живеещи в София и регионалните градове, проявяват желание да научат и разберат повече за това как да управляват личните си финанси, как да пестят и инвестират и как да заделят за пенсия. Според проучването младежите на възраст 18-24 г. притежават най-малко опит в управлението на личните си финанси и проявяват интерес към темата за повишаване
на финансовото си образование”, каза Мирослава Георгиева от GfK България.
„Нелогично е хората да държат на депозит заключени парите срещу 5%, а в същото време да теглят суми от кредитни карти при лихва от 24%”, смята финансовият експерт Владимир Каролев.
Първо искаме съвет от роднини и приятели
При възникнали проблеми с плащанията на кредити всеки трети жител на страната би потърсил съвет от роднини и приятели за това как да се справи със ситуацията, сочи още проучването.
42% от анкетираните обаче очакват кредиторът да им предложи решение. 36% започват да търсят информация в интернет какво са направили други хора в тяхното положение. Една пета от затруднените с изплащането на борчовете си вземат пари назаем, за да ги изплатят изцяло или частично.
Според експерти това е най-рисковото поведение, защото по този начин нараства възможността от попадането в омагьосан кръг на непрекъснато трупане на нови заеми, за да се изплатят старите.
Re: Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!
20-10-2014 - 22:14:40
Заради декапитализацията КТБ най-вероятно ще остане без лиценз, пише още изданието. Решението на БНБ за това се очаква в края на този месец. Източници от централната банка прогнозират, че след отнемането на лиценза, в 20-дневен срок ще има готовност за изплащане на защитените депозити чрез фонда за гарантиране на влоговете.

Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане на цялата сума, на част от нея или да поиска прехвърлянето й в друга банка.

Депозитите от 100 хиляди евро в КТБ са общо за 3,684 млрд. лв., а в дъщерната банка "Виктория"-55 млн. лева. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2,103 млрд. лева. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1,7 млрд. лв. Очакването е това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лева. Това обаче щее възможно само, ако новият парламент гласува актуализацията на държавния бюджет, където двете опции са записани.

Запознати с одита казват, че в него раздадените кредити са записани в 4 групи. В първата са всички заеми, отпуснати на работещи компании, които се обслужват редовно.

Във втората са тези с просрочие от над 30 дни. В третата група са събрани проблемните кредити, получателите на които са лица без реален бизнес, офшорни кщомпании или такива с неясни собственици.

В последната група са кредитополучателите в технически фалит и без реални обезпечения. Запознати твърдят, че най-много заеми били в последните две групи - общо около 3,5 млрд. лева, а в първите две размерът е бил около 1,8 млрд. лева.

Ако КТБ остане без лиценз това не означавало, че тя ще бъде обявена и в несъстоятелност. Може да се приеме план за оздравяването й чрез одържавяване или от настоящите акционери или с нови инвеститори.

Днес Цветан Василев, който чрез фирмата си "Бромак" е мажоритарен акционер в КТБ, изпрати писмо, в което намекна, че се оттегля като собственик в банката. Василев пише, че капитализацията на КТБ следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно ще се използва "Бромак", но вече без мое участие, казва Василев.

Той посочва още, че се "подготвя почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи, които ще бъдат скоростно разпределени на правилните инвеститори на завидно добри цени".


PS: Добри цени на ипотеки (имоти) от КТБ! Те са за Вас!
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход