Най-страшно е хората да спрат да плащат данъци!
Как ще се оправим при тази дупка в бюджета и няма ли като капак на всичко да ни заплаши и кипърската криза.
Тези актуални за момента опасности помолихме да анализира Лъчезар Богданов, управляващ партньор в консултантската компания "Индъстри уоч".
- Господин Богданов, как ще се справят и служебният кабинет, и редовният, след като
фискалният резерв е на санитарния минимум от 4 млрд. лв., а правителственият дълг - 14 млрд.?
- Тези данни не са нещо ново. Това е резултат от четири поредни години политика на дефицит. Но в изпълнението на бюджета съществува цикличност и винаги в първите месеци на годината фискалният резерв пада, тъй като се правят доста плащания, а приходите идват по-късно. Това, което е важно да се отбележи за пореден път, е, че именно това правителство беше изпаднало в ситуация да няма никаква ликвидност и да разчита на милостта на чужди кредитори и на паниката на пазарите. И затова трябва да се поддържа фискален резерв. Преди 2-3 години имаше такъв дебат - дай да похарчим целия резерв, народът гладува, защо ни е резерв. Тази долна граница всъщност показва, че оттук насетне всеки, който иска да прави бюджетен дефицит, трябва да го прави изцяло с вземане на нови заеми. Тази картина не беше позната през 2008-2009 г. - последната година от управлението на Станишев и първата на правителството на Борисов. Тогава можеха да се правят дефицити, които да се финансират от резерва. Не беше нужно нито да вземаш нови заеми и да ги трупаш на гърба на следващите поколения, нито да излизаш на международните пазари и да молиш за пари. Това даваше тогава възможност за глътка въздух, която и двете правителства използваха много умело. Сега такава възможност няма. Когато имаш постоянен дефицит - или вземаш заеми, или свършваш резерва, други възможности няма. Когато искаш да правиш дефицит, няма как да не се притесняваш от състоянието на резерва. Той още ще намалява, защото дефицитът означава, че харчиш повече, отколкото събираш.
- Според думите ви, трябва да се надяваме на приходите в следващите месеци. Може ли те да достигнат такива нива, че да няма притеснения? Като имаме предвид, че дори приходи от най-лесно събираемия данък - акциза, са ниски и недостатъчни?
- Това е последица до известна степен от рязкото увеличение на акциза върху цигарите и донякъде алкохола преди повече от две години, което го направи трудно събираем. Това наистина е проблем, защото, когато акцизът е много висок, контрабандата е печеливша дейност. Не може да се гледат само приходите, те трябва винаги да се сравняват с разходите. В следващите месеци приходите може да са повече, но ако разходите са още повече, отново възниква дефицит, който трябва отнякъде да се покрие. Както виждаме, това няма как да стане от резерва, значи трябва да се вземат нови дългове, ако има кой да ги даде. Защото в началото винаги има кой да дава и много бързо след това, както се видя в други страни, вече трудно се отпускат нови заеми. Оттук насетне трябва да се правят така бюджетите, че да има минимален или нулев дефицит, защото вече няма откъде да се бръкне и да се вземат пари.
- Трябва ли да се вземат заеми, за да се подобри положението? Доколко това е наложително?
- Трябва да е пределно ясно, че и в момента бюджетът е написан с дефицит от над 1 млрд. лева. Тъй като, както стана ясно, фискалният резерв е на минимум, така или иначе българското правителство ще вземе над 1 млрд. лв. допълнително тази година, за да покрие този дефицит. Тук изобщо не става въпрос дали да се взема заем или не, а дали да се вземат още заеми и да се прави по-голям дефицит, или не. Аз не съм сигурен обаче, че тези, които са ни давали кредити досега, ще гледат с добро око на управление, което взема заеми, за да ги харчи по неустойчив начин. Трябва да има икономически анализ, който да показва, че се покрива временна нужда, която след това ще изчезне. И, разбира се, да има гаранция, че заемът ще бъде изплатен. Затова всякакви идеи от рода да се вземат някакви пари и да се раздадат на хората под най-различна форма - било то на малки и средни предприятия, на занаятчиите, на пенсионерите, на бедните, на болните, на болниците и пр., са просто абсурдни. Такъв тип финансова политика ще бъде наказана буквално до седмици и месеци.
- Кое според вас тогава е най-голямото притеснение?
- Те са две. Едното е съвсем краткосрочно и то е за разпад на административната дисциплина, най-вече в приходната администрация. Което може само за няколко месеца рязко да свие постъпленията. Може да е от некомпетентност, глупост, бойкот на настоящето управление за времето на служебното правителство и първите няколко месеца на редовното. Това може сами да си го направим. Ако приемем, че все пак тези хора не са чак такива самоубийци, по-сериозният, макар също краткосрочен риск е, да се блокират инвестиционните процеси в страната. Ако това стане, това ще са още загубени работни места и неполучени приходи.
- Смятате, че има значително оживление в инвестиционната активност?
- Разбира се, за пръв път от началото на кризата през второто полугодие на 2012 г. има реален ръст на общите инвестиции в икономиката. Колкото и парадоксално да звучи, но последните няколко месеца са най-добрите за икономиката през последните четири години. Знам, че звучи крайно, но всъщност точно когато започна да се усеща, че се оттласкваме от дъното, се заговори, че в България има някаква уникална ситуация. Няма такова нещо.
- Има ли опасност т. нар. кипърски данък да бъде налаган отвън и на други държави?
- Първо, никой отвън не е искал такова нещо от Кипър. Това, за което Тройката настоява, е да има самоучастие и на частния сектор в покриване на загубите. Т. е. имаме очевидно загуби, имаме очевидно нужда от спасителен пакет, въпросът е да не дойдат всички пари само от помощи от МВФ, ЕЦБ и ЕК, а да има компенсации, разхвърляни върху частния сектор. Къде ще бъде ударен частният сектор, зависи от спецификата на кризата. В Кипър очевидно проблемът е в изключително раздутия банков сектор, защото кипърските банки привличат (по ред причини, да не влизаме в подробности за банкови тайни, офшорни зони, пране на пари на руската мафия) много депозити. Те нямат друг вид участие на частния сектор, той просто държи пари на сметка. Така че, ако трябва да се поеме някаква загуба, би трябвало тази основна група инвеститори да поемат част от тези загуби. Това е обяснението. От ЕК, ЕЦБ, дори Меркел заяви, че тяхната препоръка е била да не се пипат влоговете до 100 хил. евро, които са държавно гарантирани. Оттук насетне е въпрос на кипърския парламент кого ще реши да обложи и с колко, откъде да се съберат парите. Драмата идва от невъзможността на кипърските политици да се отърват от зависимостта си от банковото и от руското лоби. Това е проблемът в момента. Защото алтернативата е големите инвеститори и вложители да понесат доста по-голяма цена, но това означава да понесат много по-големи загуби заради перачите на пари и други мошеници, които оперират там и които имат силно лоби. Ситуацията в Кипър няма аналог в другите европейски страни.
- Значи смятате, че за България няма опасност?
- Няма логика в България да се прави такова нещо. Да не говорим, че у нас банките имат толкова много капитал, че първите, които ще загубят, ако трябва да се покриват някакви загуби, ще са самите акционери. Разликата е огромна - проблемът на Кипър е, че банките там са толкова декапитализирани, че дори и всичко да загубят, пак няма да могат да си покрият загубите.
- Партиите вече започват да оповестяват предизборните си платформи. Приятно страшно е да ги слушаш - стотици хиляди работни места, помощи за раждането на повече деца, за бедните, увеличение на пенсии. Доколко е възможно това да се случи?
- Ще се въздържа от обстоен коментар, преди да прочета всичко конкретно обосновано. Но ключовото положение, за което ние съветваме политиците, е, когато сядат да пишат тези неща, да не смесват цели с мерки. Понеже искаш нещо да постигнеш, записваш го като мярка, но това всъщност е крайната ти цел. Мярката е как да се случи, т. е. трябва да се обясни с какви действия ще постигнеш желаните хубави намерения. Това е, което много често липсва - няма конкретни мерки. А понякога, когато има такива, няма обяснение и калкулация дали всъщност те ще доведат до търсения ефект. Това не е уникално за тази кампания, не мисля, че има повече популизъм и липса на икономическа логика от коя да е друга кампания преди.
+
500 млн. от ЕС са под заплаха!
Проекти на обща стойност 500 млн. лв. по ОП "Регионално развитие" са високорискови към момента, докато през септември миналата година такива са били договори за двойно по-голяма сума. Това обясни ръководителят на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова. Най-застрашени да не бъдат изпълнени и да загубим парите от ЕС са схемите за енергийна ефективност и оборудване на държавни и общински болници. Както и интегрираните планове за градски транспорт на 7-те най-голeми града, обясни Николова. Това са ключовите схеми, които се нуждаят от най-голямо проследяване. Дали проектите с еврофинансиране са рискови, до голяма степен се опрeделя от това, дали бенефициентът е подписал договор за изпълнение на проекта за строителство, доставка или услуга. Към момента до голяма степен е овладян рискът да бъдат загубени пари, каза Николова.
Вчера е подписан и вторият договор за саниране на блок в София, след като всички собственици са намерили пари за съфинансиране. Вече е готов и вторият вариант на ОП "Региони в растеж" за следващия програмен период 2014-2020 г. Страната ни ще се стреми отново да договори средства за 2 и 3 клас пътища, за което все още се преговаря с ЕК. Доводите ни са, че в България има райони, които не са достатъчно добре свързани, както и че трябва да осигурим достъп до туристическите атракции, обясни Николова. Досега Брюксел е показал, че вероятно ще одобри финансирането на пътища 2-ри клас, но за по-малките шосета все още се водят разговори.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-03-23 07:39 от paul.
