Изкуството на пазарлъка. Или за разликата между предложената и постигнатата цена.

Хубава тема.
Някъде тук май прочетох за някакъв предприемач, който изгонил потенциален клиент, защото последният предложил ниска контраоферта.
И ми се струва, че говореше в първо лице единствено число и беше горд с това. Сорри, ама така не става.

Капитализмът е строй, който съществува поради и заради печелбата и след като сме направили избор в полза на капитализма, трябва да уважаваме печалбата и да даваме прави на предприемачите да я получават.

Въпросът е в мярата.
Аз отказвам вече да назовавам конкретни числа.
Знам, обаче, че премине ли се мярата (каквото и да значи това) системата излиза то равновесно положение и следват неприятности.

Правилна е тезата, че е важно да си дадеш правдива оценка на позицията ти. Вече официално се съгласих с Пунди. Често си е така : приемаш или забравяш.

Да се гледа на клиента като на една пасивна и без права страна, един субект, чиято основна роля е да ти донесе висока печалба, е също неприемливо.

Освен позицията, аз ще въведа и още едно условие.
КАКВА Е ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА СРЕДА !

Ако живееш в условията на развит, свободен (без монополи, с много силна пазарна конкуренция и с "достатъчно" регулация) пазар, то може условно да се приеме, че пазарът в голяма степен е свършил твоята работа (по пазаренето) и ако става дума за една обичайна сделка, то пазаренето е по-скоро ненужно.

В Бг положението ги виждам по съвсем друг начин.
Тук трябва да се пазарим безмилостно.
Ако считаме, че не искаме или Бог не ни е дал това качество, по-скоро откажете се от сделката и изчакайте.
В качеството ми на клиент моят живот има друго предназначение, не да генерирам чужди печалби.

nacheff Написал:
-------------------------------------------------------
> Хубава тема.

Благодаря!

> КАКВА Е ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА СРЕДА !
>
> Ако живееш в условията на развит, свободен (без
> монополи, с много силна пазарна конкуренция и с
> "достатъчно" регулация) пазар, то може условно да
> се приеме, че пазарът в голяма степен е свършил
> твоята работа (по пазаренето) и ако става дума за
> една обичайна сделка, то пазаренето еа по-скоро
> ненужно.
>
> В Бг положението ги виждам по съвсем друг начин.
> Тук трябва да се пазарим безмилостно.
> Ако считаме, че не искаме или Бог не ни е дал това
> качество, по-скоро откажете се от сделката и
> изчакайте.
> В качеството ми на клиент моят живот има друго
> предназначение, не да генерирам чужди печалби.
>
>

Напълно съм съгласен. В условията на развит пазар, пазаренето наистина се обезмисля. Такъв пазар, според мен, е Германия. Но пазар, в който основните страни използват термини като "шиткам", "далавера", "балъци", "тарикати", "пациенти" и т.н., спокойно можем да окачествим като див, балониран и спекулативен. Основна характеристика на всеки спекулативен пазар е надценяването на стоката и огромните печалби. В този ред на мисли единственото, което може да го регулира е спукването на балона с всичките му последствия. А едно от последствията е безмилостното пазарене. Години наред продавачите извиваха ръцете на купувачите. Стигна се до колосална задлъжнялост. Сега е обратното. То е толкова естествено, колкото беше растежът на цените през годините. Пазаренето в такива условия е съвсем естествено. Тези процеси ще продължат до тогава, докато "далаверата" не умре, не се създадат ясни правила, силна конкуренция и се постигнат едни разумни печалби, както е в развитите пазари. До тогава ще се пазарим.

> Напълно съм съгласен. В условията на развит пазар,
> пазаренето наистина се обезмисля. Такъв пазар,
> според мен, е Германия. Но пазар, в който
> основните страни използват термини като "шиткам",
> "далавера", "балъци", "тарикати", "пациенти" и
> т.н., спокойно можем да окачествим като див,
> балониран и спекулативен. Основна характеристика
> на всеки спекулативен пазар е надценяването на
> стоката и огромните печалби. В този ред на мисли
> единственото, което може да го регулира е
> спукването на балона с всичките му последствия. А
> едно от последствията е безмилостното пазарене.
> Години наред продавачите извиваха ръцете на
> купувачите. Стигна се до колосална задлъжнялост.
> Сега е обратното. То е толкова естествено, колкото
> беше растежът на цените през годините. Пазаренето
> в такива условия е съвсем естествено. Тези процеси
> ще продължат до тогава, докато "далаверата" не
> умре, не се създадат ясни правила, силна
> конкуренция и се постигнат едни разумни печалби,
> както е в развитите пазари. До тогава ще се
> пазарим.

Казал си го по-добре от мене.


*beer*

Изкуството на пазарлъка
Видео



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-07-24 14:22 от Scyther.

пунди Написал:
-------------------------------------------------------
> изкуството да преговаряш започва и завършва с
> изкуството да разбереш кой в каква позиция е!!
>
> пример: може ли да се преговаря с Енергото,ВиК и
> пр???????
> така е и с имотите и с краставиците и с колите ако
> щете и с еба....н...е...т...о
> дет съ казва - не винаги този "отгоре"
> е....б....е
> --------
> това понятие е по-старо от Стария Завет , но
> изисква диференциран подход във всеки отделен
> случай
> -------
> и един виц за изпроводяк на тъпароните,които
> винаги се пазарат,щото така са им казали:
> -----
> ако седнеш да играеш карти и НЕ видиш балък на
> масата - значи балъкът си ти.........какво
> пазарене,респ. успешна игра на карти ???

Най - обичам да водя преговоери с монополите.
Пресен случай: Купуваме апартамент със задължения към ЧЕЗ - 1500лв, ВИК - 600лв., Топлото - 10 000лв.
Преговорите винаги протичат така отивам за прехвърляне на партидата и служителката Ауууу нИможе има неплатени сметки.
Аз - И?
Тя - трябва да се платя?
Аз - Аз ли трябва да ги платя?
..... лек замисъл
Тя - не може да пехвърлим партидата с неплатени задължения?
И така докато стигнем до момента, че се разберем за едно че аз няма да плащам а те ще прехвърлят партидата и ще им пукат ушите.


За да си успешен в едни преговори трябва да имаш максимално количество информация за противника във всяко едно отношение. Трябва да си компетентен в областтта която водиш преговори, като личност обаятелен и убедителен, предложенията трябва да са обосновани дори привидно, ако имаш възможност да направиш комбинация от предложения е най - добре, когато дадеш възможност на врага да избира той се обърква. Предложението трябва да е така аргументирано, че да не засегне врага а напротив. В зависимост от профила му може да се изисква влизане в роля, импровизация за мотивите за покупка/продажба и т.н.. Никога не трябва да показваш надмощието си а обратно да стоиш по - ниско от врага, така при взимане на решение от негова страна вътрешното усещане е че не е под натиск и прави добра сделка.

Въпросът винаги опира до цената, ама при мен чак на трето място! И понеже е на трето място, не бих рискувал като купувач да прецакам първите две условия. Сега, някой като иска да си играе на пазарлъци, да отиде на пазара и да се надлъгва с мангалите, дето продават чорапи, примерно. Накрая може и да не купи нищо, просто ще си направи кефа. А да твърдиш, че можеш да свалиш цена на компетентен продавач е много неубедително.
Хайде сега от гл.т. на продавача - за къв чеп ми е да давам нереално висока цена в първата оферта? Ако искам да продам (ако са ми сериозни намеренията), офертата, която отправям е оптималната. Нататък мога да сваля само от личната си печалба, а тя по презумпция не е свръхраздута. Като отстъпки мога да поема разходи по прехвърляне, разсрочено плащане, евентуално комисиона към посредника, но не повече от 2-3 % от сумата. Ако някой си мисли, че тия 2-3% си струват риска да попаднат на инат като мен, който накрая ще им вдигне, вместо да им намали цената, да пробва с пазарлък...
В крайна сметка, дали става дума за цената на имот или за цената на собствения ти труд, е много погрешно да правиш отстъпки, когато си дал "най-добрата си оферта". А тя винаги трябва да е най-добрата (звучи ми направо безумно, че трябва да се подчертава изгодността - сякаш останалото време откровено те лъжат!?)



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-07-24 14:48 от Abu.

Пазарлък по старобългарски

Quote

Този цар, син на Стария Асен, макар и от съвсем скоро на престола, владеел изкуството на пазарлъка. Хитроста му била толкова голяма, че той предпочитал да прави любов, а не война. В тази му любовнопазарна тактика щастието за пръв път му се усмихнало, точно когато маджарският крал Андрей поискал да мине с кръстоносната си армия през България. Иван-Асен поискал да се ожени за кралската дъщеря, и това било условието за свободното преминаване на войските през държавата му. Както разказват хронистите, благодарение на непрестанните брачни съюзи, в които участвал или организирал, българският цар така разширил държавата си ,че тя станала най-силната по тези земи.

Пазарлък по индийски

Quote

Един арабин, който беше моят учител в изкуството на пазарлъка, ми обясни, че първоначално продавачът те пробва на 10 пъти по-висока цена. Ключов момент по пътя към изгодната покупка е да успееш да запазиш самообладание и невъзмутимо да му отговориш, че това е твърде много и стоката не струва толкова. Диалогът протича с кратки фрази от типа How much? и O, it’s too much!, след което задължително трябва да отминеш с безразличен вид. Че си направил пробив, разбираш, когато продавачът започне да подвиква след теб и дори тръгва да те догонва, за да не развали пазарлъка. Тогава вече той те пита колко би платил и сваля цената. Ти обаче държиш на още по-ниска. В този контекст възклицанието Are you crazy?, което някак естествено идва на езика ти, не обижда никого - то просто е част от играта. Ти естествено му обясняваш, че същата вещ я има без пари няколко сергии по-нататък, и се правиш, че тръгваш натам.

Арабинът ме научи, че когато продавачът се заинати и откаже да смъква по-надолу, това означава, че почти си се доближил до истинската себестойност на стоката която естествено включва и печалба за него. В този момент вече можеш да купиш, а ако поискаш още един брой от същото, намалението на цената е почти сигурно. Най-евтино е да купиш на едро, особено когато става въпрос за сувенири. Странното е, че след такава покупка се чувстваш сякаш си взел скъпоценност без пари, но по-късно, когато анализираш успешния пазар, надделява чувството, че все пак си се минал. В такива моменти успокоението идва от факта, че поне не са те ограбили.

Условията благоприятни

Quote

Цени по желание, пише „Стандарт"

Раят за купувача дойде и у нас. Вече той определя кое колко струва, а не търговецът. Цените изчезнаха от обявите за продажби. От автомобили и жилища до мобилни телефони и компютри - всичко е по договаряне, показа проверка на "Стандарт". Принципът е - плащаш толкова, колкото спазариш.

Заради свиването на пазара вече никой не знае кое колко струва. Цените се променят ден за ден според търсенето, коментират търговци и брокери.

Така, който има пари в брой и владее изкуството на пазарлъка, може да се сдобие със стока на половин цена. Запазена пералня втора употреба може да вземете за 200 лева, а фризер - за стотачка.

Стар опел пък може да падне до 1000.

Дори сервизът за техниката е по договаряне.

Abu Написал:
-------------------------------------------------------
> Въпросът винаги опира до цената, ама при мен чак
> на трето място! И понеже е на трето място, не бих
> рискувал като купувач да прецакам първите две
> условия. Сега, някой като иска да си играе на
> пазарлъци, да отиде на пазара и да се надлъгва с
> мангалите, дето продават чорапи, примерно. Накрая
> може и да не купи нищо, просто ще си направи кефа.
> А да твърдиш, че можеш да свалиш цена на
> компетентен продавач е много неубедително.
> Хайде сега от гл.т. на продавача - за къв чеп ми е
> да давам нереално висока цена в първата оферта?
> Ако искам да продам (ако са ми сериозни
> намеренията), офертата, която отправям е
> оптималната. Нататък мога да сваля само от личната
> си печалба, а тя по презумпция не е свръхраздута.
> Като отстъпки мога да поема разходи по
> прехвърляне, разсрочено плащане, евентуално
> комисиона към посредника, но не повече от 2-3 % от
> сумата. Ако някой си мисли, че тия 2-3% си струват
> риска да попаднат на инат като мен, който накрая
> ще им вдигне, вместо да им намали цената, да
> пробва с пазарлък...
> В крайна сметка, дали става дума за цената на имот
> или за цената на собствения ти труд, е много
> погрешно да правиш отстъпки, когато си дал
> "най-добрата си оферта". А тя винаги трябва да е
> най-добрата (звучи ми направо безумно, че трябва
> да се подчертава изгодността - сякаш останалото
> време откровено те лъжат!?)
>
>
>
> Редактирано 1 пъти, последният път 07/24/09
> 01:48PM от Abu.


Abu, пазарлъкът няма за цел да провали сделката. Относно "най-добрата оферта", дълбоко се съмнявам, че такива са много на пазара на НИ. Ако имаш такава, дай я да я видим. И нека не омаловажаваме стойността на парите. Ако за теб са едва на трето място, това те прави най-желаният купувач, но за повечето продавачи парите са на първо място. Инак няма смисъл да продават, а щяха да заменят или нещо подобно. *beer*

Abu Написал:
-------------------------------------------------------
> Въпросът винаги опира до цената, ама при мен чак
> на трето място! И понеже е на трето място, не бих
> рискувал като купувач да прецакам първите две
> условия. Сега, някой като иска да си играе на
> пазарлъци, да отиде на пазара и да се надлъгва с
> мангалите, дето продават чорапи, примерно. Накрая
> може и да не купи нищо, просто ще си направи кефа.
> А да твърдиш, че можеш да свалиш цена на
> компетентен продавач е много неубедително.
> Хайде сега от гл.т. на продавача - за къв чеп ми е
> да давам нереално висока цена в първата оферта?
> Ако искам да продам (ако са ми сериозни
> намеренията), офертата, която отправям е
> оптималната. Нататък мога да сваля само от личната
> си печалба, а тя по презумпция не е свръхраздута.
> Като отстъпки мога да поема разходи по
> прехвърляне, разсрочено плащане, евентуално
> комисиона към посредника, но не повече от 2-3 % от
> сумата. Ако някой си мисли, че тия 2-3% си струват
> риска да попаднат на инат като мен, който накрая
> ще им вдигне, вместо да им намали цената, да
> пробва с пазарлък...
> В крайна сметка, дали става дума за цената на имот
> или за цената на собствения ти труд, е много
> погрешно да правиш отстъпки, когато си дал
> "най-добрата си оферта". А тя винаги трябва да е
> най-добрата (звучи ми направо безумно, че трябва
> да се подчертава изгодността - сякаш останалото
> време откровено те лъжат!?)
>
>
>
> Редактирано 1 пъти, последният път 07/24/09
> 02:48PM от Abu.


Ти сам го каза - ако има компетентен продавач, то няма да има нужда от пазарлъци. Тук нещата съвсем не са такива. 80% от продавачите обявяват цена която им трябва за нещо друго, без изобщо да се съобразяват дали имота който продават има някакви качества. Мога да приведа стотици примери, но няма нужда. Инак най-много мразя пазарлъците, но на момента неможе без тях. Няма както се изрази "компетентни продавачи". Дано доживеем един по-нормален пазар, но се опасявам, че няма да е скоро - манталитета ни е такъв - да минем някого, да забогатеем без да работим, да извъртим далаверка и т.н. А за съжаление, манталитет най-трудно се променя. Поздрави

пазарлъкът няма за цел да провали сделката. Относно "най-добрата оферта", дълбоко се съмнявам, че такива са много на пазара на НИ. Ако имаш такава, дай я да я видим. И нека не омаловажаваме стойността на парите. Ако за теб са едва на трето място, това те прави най-желаният купувач, но за повечето продавачи парите са на първо място. Инак няма смисъл да продават, а щяха да заменят или нещо подобно.

Няма такава цел, ама има опасност...

Като даваш за пример арабите - те всъщност не пробват платежоспособността ти, а нивото ти на компетентност и отчасти потребността ти. А компетентността ти е в пряка връзка с оценката ти за стоката (имота) - ако не разполагаш с достатъчно информация или пък нямаш изградена ценностна система, рискуваш да си дадеш парите, които нямаш, за нещо, което не ти е нужно и/или не ти върши работа.
Смея да твърдя, че най-добрите клиенти са тези, които знаят точно какво искат и на каква цена. Те продължават да са добри, дори и да не можеш да удовлетвориш очакванията им, защото се самообучават, като междувременно запазват потенциала си - ако ти самият си добър търговец и не оставяш конкурентите ти да предлагат повече и по-добри стоки на по-ниски цени, ще знаеш, че този клиент не е загубен. Когато преосмисли (преоцени) ситуацията, пак ще се върне...
За съжаление, при нас и търговците, и клиентите бяха толкова некомпетентни (но това не им попречи да са алчни!), че се оказваха в ситуацията на същите тези вещи в пазарлъка араби. Могат да ти изцедят душата за някаква дрънкулка, но и да ти продадат безценен артефакт на 2000 години срещу кутия цигари... Сега се научиха на простото "имотите са много скъпи" и пак ще им трябва време да разберат какво е цена и защо...

Чакай да потърся в нет-а, че се сетих за един фрапантен случай на неразбирателство при пазарлък с тарамбуки някакви...