Dnes Bloombergtv.bg Investor Gol Automedia Tialoto Az-Jenata Az-deteto Teenproblem Puls Imoti.net Rabota Start Blog Aha Snimka
imoti net - порталът за недвижими имоти
 


Добре дошли! Вход Създаване на нов профил

Разширено

Изкуството на живота:)

Публикувано от dreamweaver 
Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 09:21:22
Здравейте:)
Мисля, че в този форум, засягащ доста сериозни теми, тук е мястото да разкажа за моя опит в облагородяването на градината на Живота:) Нещата които правя с ръцете си са тясно свързани с градината, зеленината и всичко, което ни помага да се почувстваме релаксирани, заредени и отпочинали. Както беше споменато в една тема за "дворно огнище и барбекю" - "да прекарваме есенните вечери с чаша в ръка":) Много ми хареса настроението там.

Мисля за себе си като за каменар. Поне искам да съм такъв. Каменар, който се опитва да съхрани и продължи традицията. Определенията като "изкуство" и напудрените фрази за "екзистенциалността на предбитието" някакси не ме вълнуват. Вълнува ме това, което искам да ви покажа.

Желая на всички вас няколко приятни минути:)




КРЪСТ ТАНЦУВАШ С ВЯТЪРА
Едни от нашите гости от Словакия преди няколко лета изявиха желание да им направя една от моите лечебни скулптури. За целта специално ходихме до аязмото на река Младежка и взехме камък оттам - за съжаление много красивият камък се оказа и много дамарлив - затова използвах един малък къс бял Кресненски мрамор. Материала е ситнозърнест – като захар и искри на слънцето. Изискването беше готовата скулптура да не тежи повече от 5-6 килограма, за да може да влезе в ръчният багаж на летишето. Не обичам да правя “миниатюри”, но приех предизвикателството – най-малкото защото трябваше да използвам машинка, а аз не харесвам машините. А пък и имах срок, тъй като, естествено Матю и по-точно Зузана, която ми поръча камъка се съсетиха в последният момент, преди да си тръгнат. Тя беше харесала много гипсовият модел, който бях направил преди години и това на практика стана първото изпълнение от камък, за моя радост много красиво.




В ъгъла на една каменарска работилница от години стоеше захвърлен огромен камък. Доста време молих собственника да ми го даде и след около година той се съгласи. От години се занимавах с пеене, а една от любимите ми песни е родопската "Руфинка болна легнала". Исках да сътворя същата песен от камък и през целият период на създаването на тази творба пред очите ми се стелеха извивките на Родопа планина - меки, красиви и спокойни. Oттогава ПЕСЕН е моят личен камък, който не се разделя с мен - където и да живея.




СТЪЛБИ ЕЛИН
Брат ми си построи сглобяема къща. Строителят не му направи стълби поради ред причини и когато отидох за довършителните работи ми се наложи да се справя и с това. Още повече, че брат ми има малко дете и количката нямаше как да влезе в мястото. От реката в белият дроб на Перник - Боснек – натоварихме един бус приказно красиви кремъци. Стълбището стана също такова, а кръста ми - (тъй като бях сам) – ме боля дълго след това. Причината е че иззидах стълбището за два дни в студено време без лят бетон – само с камъни – и беше абсурд да изпускам камък върху камък и да напукам цялата конструкция. Фугите между камъните са оставени съзнателно широки и релефни за да не се хлъзгат при употреба. И досега няма паднал човек по тях. А брат ми излиза и влиза по него със скутера си.




Тази чешма направих в мстността "Перчемлията" над Аладжа манстир. Бях малко притеснен, защото бях разбрал, че клиентката има семпъл, "изчистен" вкус, а мен все ме напираше да се "развихря" отвътре. Обаче това, което ми каза, като видя чешмата за първи път ме очарова:
- Имам чувството, че тази чешма винаги си е била тук!




ДИАНА
Някъде из форумите ме бе открила и Диана. Самостоятелна бизнес дама, с подреден живот и бизнес, тя здраво държеше юздите на живота си. До срещата ни не знаех това, но тъй като имам нужда да разговарям с поръчващите къмъните ми, предложих да се видим. По време на разговора опознавам клиента , научавам много за него и така за себе си преценявам от какво има нужда и какво бих могъл да вложа от себе си в камъка. Да, ама не – по време на разговора ми с Диана, не усетих никаква нужда – даже напротив – стоеше пред мен стабилно и контролирано и умело водеше напред. Позволих си да и кажа направо, че човек като нея няма нужда от мен. Но тя държеше на своето и си искаше камъка. Когато по-късно отидохме да разгледам и мястото на което тя искаше да го сложи, открих наистина неприятно врязан ръб, който “режеше”тясно място за преминаване. Да, там имаше нужда от нещо красиво.

От преди време бях донесъл един камък от старата, паднала вече ограда на Земенският манастир. Красив и целият покрит с мъх. Когато изпратих готовата творба на Диана `и изпратих следният И-мейл:



Здравей Диана,

Без никакъв поучителен напън бих искал да споделя моя възглед, който е необходим за ползване на твоя КАМЪК:). Не съм му дал име, но последните два-три дни втъках и ПЪЛНОТА, след КЪСМЕТ, СИЛА, УСПЕХ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

Приоритетно ние винаги мислим за нещата, които не бихме искали да ни се случват. Така са ни научили родителите и обществото, за да се ЗАПАЗИМ от "бъдещите неприятности". По този начин ние сме се научили единствено да ПРОЕКТИРАМЕ неприятности и да СЪЗДАВАМЕ отбрана от самите тях. Колко много похабена енергия за създаване и и РЕШАВАНЕ на проблеми, не мислиш ли?:)
Много по-добър и за предпочитане е вариантът, в който животът и мислите на човека протичат и се въртят, единственно около това, което го вълнува и би искал да стане, да се случи. В края на краищата, човешкият дух се материализира, за да играе и променя материята по свое желание. Затова препоръчвам винаги да се мисли за нещата, които искаме да станат - за другите нямам време:).




КАМИНА ПАЦО
Запознах се с Бацо Пацо в малката му пицария в София. Дълго време ми говореше за някаква камина, която искал да прави някъде около града. В крайна сметка човека си реши камината да е италианска, с водна риза - (оказа се много добра) - пък аз да я “скрия от окото”. Приех и както често се случва по обектите, направих и една външна чешма - ( съвсем не между другото:). В задният двор на къщата беше пълно със стари плочи пясъчник – великолепен материал, както личи от снимките. Използвах една обикновенна тухла за мярка и започнах да цепя на ръка нови каменни тухлички. При градежа съвсем съзнателно не съм използвал нивелир, но за сметка на това всяка една “тухличка” беше оглеждана от три страни “на живо”, преди монтажа, за да се получи хармонично звучене на зида. Целта на занаятието беше крайният изглед да се получи ”старинен”, битов. Елемента на страничната стена е направен съзнателно, за да носи усещането за старинна пещ. Между камината и пясъчния зид оставихме 5-6 см. разстояние, между гредите отгоре – цепнатини около сантиметър, за да може с помощта на излъчваната от камината топлина да се получи допълнителна въздушна риза. По този начин цялата топлина от дървата беше “впрегната” за благото на къщата. Плочата отпред над горивната камера е оставена незазидана, за да има достъп до ревизията на водната риза.




КАМИНА Д.ОКОЛ
Във с. Долни окол отидох за да направя камина. Къщата беше стара, но масивно изградена и много здрава.На времето в земите на селото е имало гранитена кариера и стените на първият етаж бяха зидани с гранит. Дебелината им беше около 60 см. Предложих на собственика да вкараме външен въздух в горивната камера. Предимството е, че кислорода в помещението се изразходва само от дишането на хората, а не от горивният процес и че при отваряне на врата или прозорец – (сменяне на динамиката в помещението) – камината продължава да тегли нормално, тъй като не зависи от вътрешният въздух. След обмисляне на вариантите”откъде” решихме да го вземем от външната стена – откъм улицата – май само оттам щеше да стане без разбиване на пода. Тъй като старият комин беше с огромно сечение си позволихме да пробием дупка с диаметър160мм. Това стана със специална машина и дюза. Отлях плота, върху който щеше да стои камината, иззидах я с огнеупорни тухли и огнеупорен теракол. Комина се получи така приказно крив, защото отвора на старият комин беше предвиден явно за стара готварска печка, а пък новата камина беше решена като ъглова, за да може равномерно да огрява цялото помещение. Плота е продължен, за да се използва като пейка към масата или като малко миндерче, на което човек може да полегне с гръб, опрян в топлата стена на камината, а формата му е мека за да кореспондира с извитите форми на камината:).
Първоначално при отваряне на външният въздушен клапан камината “набираше”интензитет със звук, наподобяващ “Формула 1”. Но в последствие, при затапване на външният въздух с решетка със ситни дупки (по решение на собственика) и въпреки специалното издаване напред на устата на камината, се получи леко окадяване, което личи ясно на снимките. Както се казва - “Клиентът НЕ винаги е прав”.




[images.stonetales.multiply.com]

Една моя чешма в Долни Богров.




БЕЗИМЕНЕН
Тази невероятна история започна с един най-обикновен разказ, как един камък може да промени живота на хората. Разбира се, камъкът не беше обикновен. Краси му беше вдъхнал “желанията” на бъдещия притежател. Естествено, че и мястото на камъка е важно, всички сме чували за фен шуй и как една правилно подбрана и поставена вещ може да засили или отслаби определени сектори, свързани с любов, благополучие, приятели и др. Когато чух как един обработен камък е помогнал двама души да се намерят и да изградят щастливи отношения, много се ентусиазирах и си казах “Искам и аз така”, толкова лесно изглежда , Ще уточня, че по това време бях двукратно разведена, самотна и объркана. Краси се съгласи охотно и спомена, че има ясна идея какъв камък ще ми “направи”. Междувременно ми заръча да си помисля какво искам да “заложи” при направата, какво е най-важно за мен. Дълго време само ми подпалваше фитилите с реплики: “Става страхотно”, “Скоро ще дойде време за желанията”, “Работя с лекота и съм сигурен, че това е твоя камък”, докато дойде момента да ни срещне. Като видях камъка не можех да повярвам на очите си, че това е само къс скала. Беше прекрасен, от него извираше светлина, прекрасни бели рози цъфтяха нежно, докато Краси не завъртя камъка и там се показа спокойна, мъдра риба... Не смеех да се приближа, беше по-внушителен от всичките ми очаквания... Никога не съм си представяла, че на допир камъните могат да бъдат толкова кадифени... Бях като омагьосана... Въпреки ясната ми идея този камък да ми помогне да срещна сродната си душа от мъжки пол, думите, които най-добре отговаряха на състоянието ми бяха:Любов и хармония. Един ден Краси и Димата просто го донесоха /завършен/ у дома. Избрахме му мястото и започнах да очаквам чудеса  Ще се наложи да отворя още една скоба: От първия си брак имам едно момиченце, родено със Синдром на Даун, което по настояване на лекарите оставихме за осиновяване, защото според тях нямало да доживее и 1 годинка и било невъзможно да се грижим за детето в семейна среда. Не намерих сили в себе си да го потърся, документите, които получавах бяха, че детето е живо, но е със 100% трайна загуба на възможността за социална адаптация, не се движи само и т.н. Повечето ми приятели ме познават като весел и добър човек, но болката за детето, което нямах представа как изглежда и как живее ме изяждаше. Мисълта, че не съм взела правилното решение в борба с това, че не мога да му помогна с нищо, през цялото време кънтеше в главата ми. Сега дъщеря ми расте щастлива и обичана у дома, обгрижена и спокойна. Как се случи ли? Попитайте камъка... той най-добре ще ви разкаже. Вярвам, че с неговата енергия животът ми се завъртя на 180 градуса. Не съм срещнала “мъжа на сърцето си”, случи се нещо много по-велико. Намерих любовта и хармонията, топлотата и спокойствието, целостта и силата. Най-голямата ми мъка и срамната ми тайна станаха най-голямата ми радост и най-чудесния смисъл. Детето, което си мислех, че няма да имам сили да погледна е най-прекрасното и лъчезарно любящо съкровище под слънцето. Да, тя няма как да бъде излекувана от генетичното заболяване, но има чудесни възможности за развитие, въпреки него. Откакто влезе в дома ни всичко искри от радост и светлина. Големите притеснения как ще се справям като по чудо се разрешават във всички аспекти от емоционални до финансови. Затова искам да ви кажа: Вярвайте в камъните, те знаят по-добре. Специални благодарности на Краси и Димата, щастлива съм, че ви срещнах и безкрайно ви благодаря, че ми помогнахте да намеря щастието.






Чешма в Долни Окол - в същият дом в който е камината.




ПОРТАЛ ЛОКОРСКО
Можете да го видите в село Локорско, точно срещу църквата.




ОРЕНДА
Има една стара българска дума – ОРЕНДА. Това е името на силата, която твори и поддържа всичко в тази вселена. Означава силата на намерението, творчеството, съзиданието. В тревата край една каменарска работилница намерих парче топъл жълт камък. Заприлича ми на малко , пъстро коте, заспало сред стеблата. Взех го и го отнесох в ателието. Докато го оформях, си мислех за същата тази сила, която извайва формите на нещата и ги поддържа живи. Опитах се да наподобя по някакъв начин действието на тази сила и да откривам нейните закономерности. Отне ми много време. За резултата съдете сами. Камъкът е от град Тополовград – южна България.




Пролетно цвете




Чешмата ни в Синеморец.


Бихте могли да разгледате още мои неща на адрес: [stonetales.multiply.com], но не е там работата.

Красотата е паролата за хубавият живот:)
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 11:40:11
avatar
Quote
dreamweaver
Здравейте:)
Мисля, че в този форум, засягащ доста сериозни теми, тук е мястото да разкажа за моя опит в облагородяването на градината на Живота:) Нещата които правя с ръцете си са тясно свързани с градината, зеленината и всичко, което ни помага да се почувстваме релаксирани, заредени и отпочинали. Както беше споменато в една тема за "дворно огнище и барбекю" - "да прекарваме есенните вечери с чаша в ръка":) Много ми хареса настроението там.

Мисля за себе си като за каменар. Поне искам да съм такъв. Каменар, който се опитва да съхрани и продължи традицията. Определенията като "изкуство" и напудрените фрази за "екзистенциалността на предбитието" някакси не ме вълнуват. Вълнува ме това, което искам да ви покажа.

Желая на всички вас няколко приятни минути:)
Красотата е паролата за хубавият живот:)
...............................
Здравей каменарю ,
постът ти е стойностен clap: , но да ма прощаваш - не разбирам защо искаш да си каменар !?
тук сите форумаджии искат да са майстори , демек мънимейкъчета а ти........много прозаично го даваш !
Работите ти са чудесни , но за тях се иска друг ракурс - е това си е жива екзистенциалност на Следбитието , демек НЕ продукт на първичната форма а функция на вторичното......... , на съзнанието.........демек това е продукт/изкуство за виждащите и чуващите - слушащите и гледащите няма да ги разберат !
и ако трябва да ти вляза в тона , аз пък мисля за себе си че съм луд , и ще ти кажа аргументацията си !
само луд може да чуе и да каже истината !
По Татово време БГ-йците бяха луди и офце !
лудите искаха да видят това,което чуват а оФцете искаха ПАША !
то сега май не е по-различно , но оФцете се прекръстиха на офчари ....блеещи офчари
ти си "Прозводител на сънища/мечти" , те са "производители на мляко и вълна" ......за мен остава най-тежкото - да произвеждам Истини ;)
публикувай редовно творбите си - има какво да се види в тях , успех
;)

.......................................
Подпис: когато някой умен е като вас ,
не му трябва враг - он сам че си е враг !
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 11:51:27
красиви неща, красиви истории

чешмата в синеморец е много яка!!!

човече, правиш наистина невероятни неща


жив и здрав
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 11:51:40
Има една реална история от края на миналият век. 14-ият майстор на чайната церемония в Япония по пряка линия - изобщо не си спомням името му, търсел отговор на въпроса как да съхрани позачезващата - за мащабите и традициите на Япония - церемония. Спрял се на следното: изнася церемонията в чужбина, за да може тя да се облагороди, да попие нещо "космополитно", кажгоде и обновена да се завърне във времето в Япония.
Възхитен съм от решението му.

Дао никога не може да бъде едно и също. То се променя всеки ден. Или на езика на рекламите: "Традициите не са това, което бяха"

Искам да съм каменар, за да съхраня и развия старите традиции. Доколкото мога.

Благодаря за разностранните отзиви:)

Пруф,

Спомняш ли си Гевитарей Стеохард от КГБ?:) Имаше десетки публикации в бившия "Нощен Труд".

"- Само един луд може да убие друг луд" :)

За всеки от нас има влак. Приятно пътуване и на теб:)



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-02-26 12:04 от dreamweaver.
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 12:09:11
avatar
;)
Quote
dreamweaver
Спомняш ли си Гевитарей Стеохард от КГБ?:) Имаше десетки публикации в бившия "Нощен Труд".

"- Само един луд може да убие друг луд" :)

За всеки от нас има влак. Приятно пътуване и на теб:)

---------------------
Артистичното му има беше Гелветий Стеохард , истинското е Ринат Брин - оперативник от XIII управление , три пъти е бил в БГ преди 89 год (може да е брат на Гуглеца Сергей Брин) и действ. разказваше доста интересни неща ,но май го отказаха.........да говори
метафората за влаковете е удачна............ къде спира твоят по разписание !

;)
Quote
dreamweaver
Благодаря за разностранните отзиви
-----------
отзивите ми са еднопосочни - но не се *drink2*познаваме

.......................................
Подпис: когато някой умен е като вас ,
не му трябва враг - он сам че си е враг !



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-02-26 12:17 от прУфесУр тъпарон.
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 13:16:58
ХА ХАХА:)
Стига де - ако е за спирка и особено за разписание,не бих се бръкнал даже:) *drink2*
Re: Изкуството на живота:)
26-02-2010 - 23:14:18
да, живота не прощава прелюбодейство с логиката ... поне не всеки път
cj
Re: Изкуството на живота:)
21-12-2010 - 00:13:03
Евала, шапка свалям.. Много са красиви, дори може и аз да взема да запретна ръкави и да ... си взема майстор да сложи нещо такова в дворчето :D
Съжаляваме, само регистрирани потребители могат да публикуват в този форум.

Натиснете тук за вход