Стевия
Stevia Rebaudiana е многогодишно храстовидно растение, произхождащо от Парагвай и Бразилия. Било е „открито” през 1887г. от южноамериканския учен Антонио Бертони, който научил за билката от парагвайските индианци гуарани, които го използвали, за да подслаждат горчивите си племенни напитки.
Двама френски химици – Бридел и Лавиел, започнали да разбулват тайната на стевия през 1931г. чрез изследователска екстракция от листата на Стевия Ребаудиана. Тяхното проучване произвежда чисто, бяло, прозрачно съединение, което те наричат „стевиозид” и то е отговорно за вкусовите качества на стевията.
Билката съществува в диво състояние в Парагвай, Уругвай, в някои части на Китай. Ползва се повече от 1500 г. Вероятно първи са разбрали уникалните й качества индианците гуарани, които живеят и сега в Южна Америка.
В литературата е описано, че преди Колумб да стъпи на континента, те са пиели чай от сладка трева. Гуараните дълго пазели секрета й, но нямало как да се спасят от интереса на чужденците. Парагвайският учен Антонио Бертони я преоткрива за света през XIX в. Първите му публикации за стевията са през 1887 г. Бертони кръщава билката на своето име. През 1905 г. я отнася към рода стевия, семейство астрови. Твърди се, че в света има повече от 80 вида стевии. Полезната и сладката обаче е именно Stevia rebaudiana Bertoni.
Тайната на стевията е разгадана през 1931 г. от френските химици Бридед и Лавел. Опитите им дават като резултат чисто бяло кристално вещество, което те наричат стевиозид. Експериментите с животните не показват токсични ефекти и европейците, и американците почват за умуват как да култивират растението. Многобройни изследвания доказват, че стевиозидът е най-сладкият природен продукт на земята. Учените смятат, че има уникални лечебни и оздравяващи свойства.
Литературните източници твърдят, че заради стевията “изгорял” шефът на FDA - комисията по лекарствата и храните в САЩ. Когато се предлага билката да бъде одобрена като хранителна добавка, той отказва. Макар американското законодателство да позволява билки, които са използвани до 1956 г. без да покажат странични ефекти, да се признават автоматично. Оказва се, че шефът на FDA е взел подкуп от производителите на изкуствен подсладител. “Твърди се, че 4 г. в САЩ унищожават билката и литература за нея. Точно преди да се забрани билката в САЩ, през 1990 г. в Китай се провежда IX симпозиум по проблемите на захарния диабет. Там стевията получава златен медал като едно от най-ценните растения, които способстват за повишаване нивото на биоенергийни възможности на човека и позволяват да води активен живот до дълбоки старини.
През 1994 г. САЩ признават стевията за хранителна добавка. В Европа са много предпазливи, но разрешават изследвания. През 1999 г. Европейската комисия по одобрението на храните отказва да даде разрешение за използването й и я забранява за промишлено производство и масова продажба. През 2003 г. обаче е създаден Европейски център по стевията в Льовен, Белгия. Той свиква първия си конгрес година по-късно и лекари и учени изнасят много данни за ползата от стевията и вредата от изкуствените подсладители.
Най-големият консуматор на стевия е Япония. През 1954 г. тя започва да отглежда растението в оранжерии и го включва в програма за спасение на нацията от последствията от американските ядрени бомбардировки. Вече има 240 продукта, в които тя влиза. Дори представителствата на "Нестле" и "Кока Кола" там са сменили захарта и астарпама в продуктите си със стевия.
В момента стевията е одобрена като хранителна добавка в Южна Корея и е широко достъпна в Китай, Тайван и Малайзия. В САЩ широкото използване на продукцията от преработката на стевията е от 1995 г., а през 1997 г. Пентагонът обмисля да я включи в рационалното хранене на армията на страната.
Руските и украинските сайтове наричат стевията растение емигрант. Определят пътя й от Парагвай до Европа като дълъг и труден и разказват как медената трева стига до Русия през 30-те години на XX в. Акад. Николай Вавилов, растениевъд и географ, прави дълги и безплодни опити да получи растението по официален път. Заради неуспеха през 1931 г. при участието си в научна експедиция в Латинска Америка той събира и пренася нелегално семена на растението. Отначало никое от посадените семенца не покълва. Скоро самият Вавилов е репресиран и загива в сталинските лагери.
След смъртта му темата за стевията също умира и се възражда чак след 40 г., когато учени от Института по захарно цвекло във Воронеж успяват да го развият. Най-мощната база за изследване на новото растение е създадена в Киев, която остава такава и в постсъветското пространство. Търси се приложението й като оптимална добавка в храната на космонавти и военни.
Възможностите на стевията като подсладител са изследвани и през 1941 г. от учен в Королевската ботаническа градина. Причината е в големия дефицит на захар и подсладители в Англия заради немската блокада през Втората световна война.
