По принцип съм против бутането на каквото и да е съградено. Някак нецивилизовано ми стои и прекалено революционно - първата ми представа за революция е това. Да разбием, разграбим, изядем имането на предишните, пък после ще видим.
Интересно ми е, бутането не се ли води строителна дейност и не подлежи ли на същата законова регулация както съграждането, в която да се заложи някакъв нормативно издържан резултат, съобразен в случая с язовира. С какво бутната барачка на стареца е по-добра от досегашната. Не вярвам в някакъв проект по мероприятието да е предвидено възстановяване на природата в автентичния й вид. Без такова, мероприятието е САМО медийно-революционно.
За какво пиша всеки може да види на Горнобански път в Сф., където от поне десет години е възстановена "справедливостта" във вид на декор след долнопробен екшън.
Не съм за беззаконието - сигурно има 100 други начина да се накажат виновните, а съграденото така или иначе да се конфискува и ползва примерно за обществени нужди, в допустима норма (ако е край язовира и под.).
За това , обаче се иска акъл, а не стария революционен ентусиазъм.
Апропо, независимо от показните акции и в момента вървят проекти, които положително някое следващо правителство ще обяви за незаконни.
Най-тъпото е, че старецът с барачката вече ще си е отишъл от този свят, дълбоко наранен от една чужда нему държава, а съседът с палата ще разправя на гостите си как е разчистил терена от остатъците на соца., които са му разваляли пейзажа.
Така и ще бъде, докато се "изживяваме като мърша".
