Една информация, която не е свързана с имоти

Здравейте

Искам да споделя впечатлението си от една софийска транспортна фирма.
Може някога на някого това да му е от полза!

Става въпрос за фирмата Автокъща ХЛАДИЛНИКА, която превозва пътници от България за Швейцария. Преди 3 седмици майка ми идвайки ми на гости се обърна към тях, тъй като тази фирма ми бе препоръчана тук от БГ-посолство. В интерес на истината искам обаче да кажа че от посолството ми казаха че не са пътували с тях но ги ползват за превоз на багаж.
Първото "разочаривание" майка ми преживя още с търсенето на фирмата в София. По нейни сведения това да се намери офиса на фирмата не е лесно. Но това е най-маловажното... Закупувайки си билета, майка ми получава някъква "хартийка" наречена билет, на която недейте да мислите че има някъква информация, като напр. цена, дати или нещо подобно. На всичкото отгоре влизайки в Сърбия всички пътници притежаващи подобни хартийки (защото не всички са имали подобни) са били изришно предупредени да не ги показват на границата а да твърдят, че са наели микробуса чрез rent-a-car . След което започва една одисея из Европа... Мастика, чалги, изключен климатик, пътници (сърби) с нередовни документи и т.н. След ден и половина и с влизането на микробуса на територията на CH аз се свързах с шофьора и след като кратко чух и майка ми реших да не чакам да я докарат до Luzern а да я "спася" по-рано. Уговорих се с шофьора да взема майка ми от един ресторант на autobahn-а преди Belinzona. За разяснение пресметнах, че от местонахождението на микробуса, както и от моето до Belinzona са точно час и 20 минути път. Хм.... ами чаках ги още поне един час там....защото те пък от своя страна чакали някъде си някъкви (пак) сърби , които трябвало да си вземат някакъв багаж. Прибрах майка ми почти на прага на лудоста....

Три седмици ги забравихме! Миналата седмица трябваше да се оговори обратният път, или кога и от къде майка ми ще бъде взета от Luzern. Тогава едва разбахме, че преждевременно има промяна..... вече пътува САМО ПО ЕДИН ШОФЬОР (на идване са били двама и са се сменяли). Искам да поясня, че без спиране за пренощуване, което едва ли е необходимо да пояснявам, че не влиза в "програмата" пътя е мин. 30 часа!!! Шефа на фирмата беше много "изненадан" че майка ми се възмути от тази безотговорност. Това било "нормално". Питам се само къде? Всички шофьори (с мозък) смятам, че ще ме подкерпят, че това не само че не нормално ами е криминално!
Днес майка ми беше взета от микрубуса. Чакахме го 3 (ТРИ) часа!!! Когато пристигна и аз видях как шофьора товари багажа, само се моля да не му се наложи да набива спирачки, защото освен че куфарите ще стигнат летейки до България, пътниците ще останат без глави...

Така че ако искате да пътувате спокойно и преди всичко СИГУРНО отбягвайте услугите на тази "фирма".

Аз сега само се моля майка ми да стигне жива и здрава до България. Че ние няма да повторим е ясно. Аз лично и този път не бях много въодошевена от идеята на майка ми да пътува с рейс, но тя искаше, защото преди три седмици точно беше периода в който в рамките на няколко седмици се случиха няколко самолетни катастрофи и нея я беше страх.





Кремена Дойнова

Ама какви са тия криминални истории ... Толкоз ли няма нормални автобусни линии. Някъде из форумите препоръчваха Eurolines, Leonardus и т.н. компании. Можеш да се поразтърсиш а и да попиташ, тия от посолството пътуват само със самолет или кола сигурно. Например в clubs.dir.bg - форум Пътешествия, там има много сериозни пътешественици. Или journey.bg и още един имаше ама не се сещам в момента.

Друг път не питайте в посолството. Тъй като живеете в чужбина и не сте напълно наясно с нашата действителност е нормално да се объркате и да потърсите съвет там. Но друг път да ви е ясно, че тъй като в България за да станеш депутат,кмет или висш държавен чиновник едно от задължителните условия е да имаш криминално минало е нежелателно да се контактува с официалните власти. Изобщо не е чудно, че от посолството използват такава фирма за транспорт на багаж.

А всякакви ги има.

Едни приятели преди време на връщане от Будапеща минаваха унгарската граница пеша, защото автобуса нямал разрешение да качва пътници от Унгария.

Ама да ти каже бившия национален авиопревозвач е ненадминат clap:

[Друг път не питайте в посолството]

по този повод се сещам за едно мое преживяване преди мноооого години. Началото на 80-те аз имах шанса с моите дядо и баба (лека им пръст) да "пътешествам" из Европа. Най-вероятно с връзки и рушвети те бияха успели да уредят великите "задгарнични паспорти" придружени от по 100 $ на човек за life и 120 $ за бензин. Ясно е че плануването на пътуването се съобразяваше с тези суми а не какво човек иска да посети... Минахме през тогавашна Югославия, Италия, Швейцария (разбира се на бързо) и влязахме в Австрия. И там се случи.. , нашето велико социалитистически возило МОСКВИЧ "предаде богу дух". Пари за поправки, зелена застрахователна карта.... всичко утопия.... Бяхме спрели на autobahn-а дядо ми и баба ми (тогава разбира се още млади) си кършеха ръцете пред пушещата "кола" и въобще не знаехме какво да правим... Някой от минаващите покрай нас ни заглеждаха с умиление или по-скоро съжаление, две млади мончета дори спряха но след като дори не можаха да разчетат марката на колата (написана на кирилица) те вдигнаха рамене и си тръгнаха. Поне обаче изпратиха аварийна кола която ни изтегли до следващото село в някъкъв сервиз. Събраха се всички монтьори да гледата с удивление новото возило. В последствие се оказа че ще трябва да престоим поне един два дни там. Ужаса ни беше голям, тъй като пари вече нямахме много. Попитахме в гаража дали можем да си опънем палатката в задния двор, смятам че с този въпрос ги убедихме че сме от "друга планета". Но хората ни съжалиха, само ни помолиха да се обадим в местаната полиция и да предупредим че ще "лагеруваме" на тяхна територия. Отивайки в полицията никога няма да забравя разговора със служителя. Обяснихме му ситуацията и той веднага ни посъветва да се свържем с БГ-посолство да обясним че сме в беда, те щели да ни помогнат . Ние гледахме с (голямо) недоверие и недоумение, за какво говори този човек...?!?! На въпроса ни дали това е "правило" той ни отговори: Аз не знам какви са правилата във вашата държава, но знам, че ако на мен ми се случи някъде по света подобно нещо аз винаги мога да разчитам на моето посолство!
Ние също опитахме... резултат = 0. Престояхме 2 дни в гаража, платихме с последните си пари една нищожна част от работата и веднага се отправихме към Югославия (все пак "нашенско"....

Защо разказвам това? Унижението и обидата ни беше безкрайно....

Явно и след повече от 20 години човек все още не може да разчита на посолство(то си). Аз поне днес имам и СН-гражданство, което ме успокоява пътувайки по света.... не е ли това жалко?!.

К. Дойнова

По-жалко щеше да бъде ако някога сме могли да разчитаме, а сега не можем

С риск да ми се разсърдите ще ви кажа, че в крайна сметка ми е смешно. Да препоръчаш възрастна жена да пътува с автоджамбази, тръгнали да купят някоя кола и да врътнат някоя далаверка Просто си представям какво е било вътре в микробуса.
Е поне жената е разбрала, че има и такива сънародници. Иначе кога ще ги срещне Ще има да разказва на приятелки, а иначе с две думи "Как мина пътуването" - "Дълго, пуснаха ни стари филми, не можах да спя добре в автобуса."
Ама и тия от посолството явно са шегаджии Да не би съпругът ви да е попитал в посолството "Как да уредя тъщата с едно пътуване до тук?"

Неее, защо да Ви се разсърдя? Нали знаете приказката "на чужд гръб и 100 тояги са малко", така че ако изключим сериозните рискове, то си е направо за смях.

А иначе майка ми не е "възрастна" (най-много за това да Ви се разсърдя :] ), или поне не "възрастна" от моя гледна точка; а пък тя ако Ви чуе леле-леле... Също така не супруга ми я "уреди" а аз... за съжаление, или по-точно тя сама си избра този начин на пътуване, тъй като както вече казах я беше страх да пътува със самолет в този период. Но смятам, че и тя си извади поука и вече по скоро ще откаже да дойде отколкото да повори подобно нещо.

Поздрави



Кремена Дойнова