Една сутрин от живота

ЕДНА СУТРИН ОТ ЖИВОТА НА ИВАН ПЕТРОВИЧ

Една сутрин Иван Петрович не се събуди.
Не се събуди в 6 часа. И в 7 не се събуди. В 8 часа напрежението нарасна, то той отново не се събуди.
В 9 часа паниката беше пълна. Не е шега работа това Иван Петрович да не се събуди. Kaквo, пo дяволите, става, засуетиха се близките. Иван Петрович - акуратен и педантичен човек, и да не се събуди!
Иван Петрович и в 10 и в 11 не се събуди. Това cякaш беше краят на света. В 12 на обяд в стаята влезе уж случайно Степан, вратаря. Дето се вика, направо влязъл и какво да види. Стой Иван Петрович вътре, досущ кaтo жив, само клати глава и вика:
- Ах, Степан, ах, Степан, пропуснах заради вас да си легна, как сега ще се оправим - не знам.
А Степан стои, пули очи и си мисли: "Иван Петрович! Уж учен човек, а пропуснал да си легне на мръкване."

*xxx* :]

Автоматичен подпис: [www.investor.bg] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net] [forum.imoti.net]

"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?

МОЛБА

от едно коте, кoeтo не познава числата и се гордее с това

Моля, погледнете надолу!
Виждате ли едно коте? Аз съм това коте. Aкo не ме виждате, значи съм някъде другаде и не съществувам за вас. Но това не е страшно. Вероятно в този момент съществувам за няoй друг. Това се отнася само за възрастните, защото децата винаги ме забелязват, където и да съм. Всъщност аз основно съществувам чрез децата. Ако трябва да бъда точно (колкото точно може да бъде едно коте), аз съществувам винаги чрез едно дете. Aко някое дете ме удави или обеси, аз не се сърдя, защото разбирам, че това дете просто е станало възрастен и вече не е дете.
Аз никога няма да порасна колкото възрастните хора и не познавам числата. Ето сега се сетих, че това е най-важото: това, че не познавам числата, ме кара да се чувствам свободно и коте. Hикога не пропущам слънцето в излишно бързане за някъде. A когато го усетя, внезапно лягам, за да го хвана на самото му място. Tака си запазвам всичките му лъчи и те стават толкова дълги, че стигат дори до зимните виелици.
Bсичко това ме кара гордо да се чувствам едно коте.
Вероятно разбрахте, че знам само числото едно. Но за мен това не е число, а първото ми име.

С уважение:
Едно Koтe

Ето и още нещо от същия автор.
[www.slovo.bg]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Малко радост в трудния ни ден. Радвам се, че има хора които четат Людмил Станев. Дано са повече.

Хубаво е, че напомнихте за този автор, tihia. Но, да се върнем в тъмната реалност clap:
Из дневника на един българин

9.IX. - Празник на победилия комунизъм
10.IX. - Не мога да разбера дали наистина е победил, тъй като никой не работи (следпразничен ден е). Но някои вече ядат.
11.IX. - Най-вероятно комунизмът вече е дошъл, защото спряха тока. Това ме кара да мисля, че всъщност е дошла съветската власт, изхождайки от мисълта на Ленин: "Комунизмът - това е съветска власт плюс електрификация".
12. IX. - Спряха и водата. Вече съм спокоен - няма какво повече да спират.
13.IX. - Отново съм спокоен, след като разбрах, че това са временни затруднения, породени от определени причини. За малко го пуснаха - тока, разбира се, не водата.
14. IX. - Пуснаха и водата - "панта рей"... Все пак съм добре - успях да се измия един път. Сега разбрах защо в България няма миещи се мечки. При тоя режим те не биха издържали.
15.IX. - Отново съм спокоен, защото спряха тока. Усещам колко ще се зарадвам, когато отново го пуснат - някога.
16.IX. - И все пак ми е хубаво. Когато ми стане много мъчно, мога да си извадя от скривалището Некермана и да си го разглеждам до насита.
17.IX. - Спряха и водата. Отново съм спокоен. Ами да, трябва да ви кажа, че вече изобщо не ми пука за миещите се мечки. Ако пък много ми писне, мога да да отида да погледам в Корекома.
18.IX. - Този път спряха тока, без изобщо да са го пускали - ето това се казва изненада.
19.IX. - Много се притеснявам за водата - не знам кога ще я спрат.
20.IX. - Не издържах и се обадих по телефона. Помолих да я спрат. Спряха ми едновременно телефона и водата. Вече нямам проблеми и съм напълно спокоен, да чукна на дърво. Отрязаха и него.
21.IX. - Пак пуснаха водата. Отново съм изненадан. Сега пък не става за пиене.
22.IX. - Няма да пиша повече. Не виждам добре на светло - така свикнах на тъмно. Предпочитам бавно и мълчаливо да си разглеждам Некермана.
23.IX. - Некерман.
24.IX. - Некерман.
25.IX. - Некерман.
26.IX. - Некерман.
27.IX. - Открих всъщност, че Некерман е истинското име на комунизма.
28.IX. - Свърших продуктите, но в паспорта си имам две снимки на месо. Някои и това нямат.
29.IX. - Некерман.
30.IX. - Този месец свърши. Най-обичам февруари, защото е къс.

Един българин

Людмил Станев; "Няма такава книга..."



--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Поздравления Елисса clap: clap: clap:

venciev Написал:
-------------------------------------------------------
> Поздравления Елисса

:-[ :-[ няма за какво, venciev! За съжаление за сега само *book* ама знае ли човек кога ще му дойде музата *write*

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Без да се фукам, мога да кажа, че когато Володя ме фрасна в ухото и ми се изплю на челото, аз така го ударих, че той никога няма да го забрави. Вече след това го бих с чайника, а с ютията го бих чак вечерта. Така че той съвсем не умря веднага. Това не е доказателство, че крака му го откъснах още през деня. Тогава той си беше жив. А Андрейчо го убих просто по инерция, и в това себе си не мога да виня. За какво ми попаднаха под ръцете Андрейчо и Елизавета Антоновна? Кой ги накара да изскочат иззад вратата? Обвиняват ме в кръвожадност, казват че съм пил кръв, но това не е вярно: аз облизвах локвите и петна кръв – това е естествената потребност на човека да унищожи следите на своето, макар и дребно, престъпление. Също така не съм изнасилвал Елизавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девица и второ, аз имах работа с труп, така че тя няма как да се оплаква. Какво от това, че тя е трябвало да роди всеки момент. Нали аз извадих детето? А това, че той не бе за нашия свят, не е моя вина. Не аз му откъснах главата – причината беше тънката му шия. Не беше създаден той за грешната земя. Истина е, че размазах с ботуша по пода тяхното кученце. Но това вече е цинизъм – да бъда обвинен в убийство на куче, когато тука, може да се каже, са унищожени три човешки живота. Детето не го броя.
Е добре: във всичко това (мога да се съглася) е възможно да се види известна жестокост от моя страна. Но да се смята за престъпление това, че седнах и се изходих върху своите жертви – това вече, да ме извините, е абсурд. Изхождането – това е естествена потребност, и следователно, съвсем не престъпна такава. И така в крайна сметка, разбирайки опасенията на моя защитник, се надявам въпреки това на пълно оправдаване.
С уважение


Ако перифразирам Блез Паскал, "на света има достатъчно книги за обичащите да четат, за останалите има достатъчно телевизия".

Писмо
Даниил Хармс


Скъпи Никандър Андреевич,

Получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам ­ наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.

25 септември и октомври 1933 година

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.