Америка и Европа

или към какво се стреми младото поколение на България?

Това, колеги, е въпрос, който отдавна ме занимава, но днес случайно попаднах на едно интервю в СЕГА - с американец, който застъпва учудващо близки до моите виждания по въпроса:

[www.segabg.com]

Дали, според вас, болшинството млади хора в БГ (имам предвид м/у 25 и 35 години) застъпват такива виждания, или залитането по американската мечта отпреди 15-ина години е все още актуално?

Не знам как още не са го самоубили като английския професор дето нещо се възпротиви на данните за Ирак
А относно младите хора правиш фундаментална грешка. Между 25-30 годишните и 30-35 годишните има огромна пропаст. Това са две различни поколения. Ще е много трудно да направиш обобщение. И второ уточнеие, предполагам говорим за хора, които все пак си задават въпроси и се опитват да мисля Що се отнася до 32,5 годишните (взимаме средно) - болшинството е разбрало, че Американската мечта е мит. Може да успееш там ако си наистина добър и имаш късмета да попаднеш на точното място. Що се отнася до 27годишните - допада им американския начин на живот и тъй като са по-пробивни от батковците на тях и по-младите от тях ще се падне да управляват и да взимат решения и за мое, а подозирам и твое нещастие България ще се развива по американски образец. Ще се превърнем в проводник н амерканските интереси в ЕС.
Това беше за тези които се опитват д амислят, а тези които не си задават въпроси и не мислят споделят близки до американските цености. За тях войната в Ирак беше оправадан з ада си вземем дълга, американските бази трябва да се появят в България за да вземе някой лев...
Това са моите наблюдения.
Иначе и моите възгледи са близки до тези на този американец

Съгласна съм с 4овек,че говорим за 2 различни поколения.Аз съм на 32 ,а брат ми на 28 и сме олицетворение на това .А колкото до това ,че можеш да успееш ако наистина си добър и попаднеш на точното място в Америка,то си важи и тук за България. Който го може ,го може.

Не знам - някак като гледам около мен и не я виждам тази рязка черта - д0 30 и над 30 - имам приятели по на 26-28 и те мислят като тези на по 35. ама няма как да стигнем до съгласие без надлежно социологическо проучване

Колкото до мислещи/немислещи - моят въпрос по подразбиране касае само мислещите - тези, дето не мислят, както и ти каза, нямат отношение по темата.

Тък като около мен хората в диапазаона 25-35 мислят като мен, а пък има и такива над 35, които също мислят по този начин, пък има и такива по на 20 - и те мислят така, почвам да подозирам, че подсъзнателно съм се обградила с точно определен тип познати/приятели. Затова реших да питам във форума - да си сверя часовника, така да се каже.

От твоя отговор разбрах, че
1) ти мислиш като мен (което не ме изненадва предвид вече установеното неочаквано сходство на мисли и идеи между двама непознати-ок, виртуални познати).

2) твои познати мислят като теб - което пък води до заключението, че и ти вероятно подсъзнателно си се обградил с "единомислещи"

Така че въпросът остава открит - даже бих го разширила - да не се ограничаваме в диапазаона 25-35, ами да речем 18-50.

Не споделям твоя песимизъм относно бъдещата ориентация на БЪлгария - или поне ще направя всички по силите ми (колкото и да е то) да попреча на такова развитие. Пък кавото сабя покаже! И честта, де!

Явно тук ще е сражението
Бих могъл леко да остъпя за диапазона 25-35, но за 18-50 ще има битка Имаш шанс да се отеглиш с леки загуби като признаеш, че си допуснала грешка при набирането на числата.
Естествено е, че всеки от нас се е оградил с индивиди, с които му е най-приятно да общува. Може и подсъзнателно да е ама аз си мисля, че си е направо съзнателно. Е стествено и аз познавам хора дето ми допадат и са на друга възраст, но говорим за съвкупността.
Относно: "Не споделям твоя песимизъм относно бъдещата ориентация на БЪлгария - или поне ще направя всички по силите ми (колкото и да е то) да попреча на такова развитие. Пък кавото сабя покаже! И честта, де." Пожелавам ти успех и обещавам да плача, когато те изгорят на клада като твоята френска адашка

Много на бързо - 1990 е преломна година има огромно значение на каква възраст с си бил тогава. Не мисля, че човек, който е бил на 10, такъв който е бил на 20 или такъв на 30 през 1990 могат да имат еднаква ценостна система. Много трудно. Като цяло това което ми е правило впечатление е по-социалното мислене на над 30годишните сравнено с поведението и мисленето на под 25 годишните - за 18 да не говорим - вълци единаци.

От никъде не се оттеглям - грешка в набирането няма - искам да работим с най-голямата възможна съвкупност, така че да не изпуснем привърженици на който и да било модел. Познавам двама индивида, които емигрираха в Австралия по на 50 години и без бъкел английски - как стана това, не знам, ама са там - а дали не беше Нова Зеландия? Абе някъде там....

Засега отзиви нямам от тях, но фактът, че са там, значи, че са привърженици на американския модел, според мен.

Да бе - за съвкупността говорим - ама както си приказваме само двамата - нашата съвкупност си е от двама май :} никой друг не се интересува от темата очевидно....

Ей, чакай малко - исках да кажа, че аз вярвам, че всеки трябва да постъпва така, както разбиранията му повеляват, и че винаги може да допринесе, макар и с малко за сбъдването на това, в което вярва. Нямах предвид кръстоносен поход или поход срещу англичаните (в моя случай - срещу американофилите). Нещо като това, дето за да ни е чисто, трябва ВСЕКИ да пази чисто и да не хвърля - аз едно билетче не съм хвърлила, какво от това, че 90 на сто от хората го правят ?!

Но понеже общувам с много хора, и в повечето случаи лесно ме приемат като личност, защо пък да не ги убеждавам в моите разбирания? Който прихване - добре, който не - е, ще му дойде и на него акъла

Няма да ти се наложи да плачеш за мен - поне не по такава причина - изгаряне на кладата. Имам доста повече здрав разум от адашката си (поне съдейки по малкото исторически факти, известни за нея - малко си е била куку)

От последното ти мнение лъха присъщата ти скромност и примиреност
Но това няма да ме спре - поколенията в България са различни, както и във всяко поколение си има изключения. На мен ми се струва, че отношението и значението на материалния успех при нас (е не ти а аз, а масата от население) е доста по-близко до американското и даже и тях ги надминаваме и то с доста. Много сме далеч от Европа, ама на светлинни години. Ако пред обществото се постави на референдум проблем със сигурност ще се избере това решение, което ще донесе по-голяма парична печалба СЕГА. Масата иска да влезе в ЕС, защото си мисли, че ще живее по-богато, маста иска АЕЦ Белене защото си мисли, че така лично ще се облагодетелства, а не защото е по-екологично. А беше време когато обществото го вълнуваха и проблеми несвързани с пари Може да се каже, че сме едно от най-материалистично насочени общества.

"истината е нескромна" :]

По повод поколенията - съгласна съм с "Като цяло това което ми е правило впечатление е по-социалното мислене на над 30годишните сравнено с поведението и мисленето на под 25 годишните - за 18 да не говорим - вълци единаци" ДОНЯКЪДЕ.

Но изпускаш един важен елемент - сега е много по-лесно от преди 90-та да отидеш и да видиш своя "идеал" за модел. Особено за 18-25 годишните - голяма част от привържениците на америк. мечта отиват там да учат - трябва да ти кажа, че около мен има няколко момчета и момичета от тази група и само едно момиче остана там след като завърши образованието си. Действителността явно се оказва доста различна от мечтата им, а и каквито и вълци-единаци да ти се струват, това са наши младежи - от средиземноморието (да не кажа от балканите), където роднинските отношения и патриархалния манталитет все още имат виляние. А и на тази възраст е много по-лесно да си смениш "мечтата", убеждавайки се , че тя не е това, което си мислил, отколкото на 40 или на 50 години. И затова в тази група привържениците на америк. мечта намаляват прогресивно, според мои наблюдения. Между другото, при гърците съм наблюдавала същия феномен с 15-ина години изпреварващ нашия.

А колко много от 50 годишните, например, са вярвали в миналото,че америка е олицитворение на свободата! И много от тях по обясними причини никога не са успели да отидат и да проверят на място дали е така. И затова в тази група все още има много привърженици на американския модел, според мен. Те ще си умрат с тази мечта, няма друг начин, вече нищо не може да ги убеди в противното.

От цялата пледоария следва, че съвкупността на привържениците на "каубойския начин на живот" би следвало да намалява.

От друга страна - младежите в "учебна" възраст сега могат лесно да отидат и в европа да учат - и ще става все по-лесно от процедурна гледна точка (не от финансова) - много по-близо до "в къщи", среда и особености на цивилизацията много по-близки до тези, с които са възпитавани. Мисля, че все повече такива младежи разбират, че принадлежат към Европа, а не към Новия свят. И много от тях се гордеят с историческото си наследство (не се смей, говорила съм с такива).

Имам и приятели по на 30-35, по една или друга причина живеещи отдавна в разни европейски страни - децата им са родени там - и да ти кажа, тези деца са принудени да говорят български, да учат българска история и да четат книги на български - в къщи се говори само на български. Тези хора са по-големи патриоти от мен и теб - носталгията ги е хванала здраво! Даже питах едно детенце наскоро - занеш ли кой е Ботев, а то "Как да не знам, нали мама и тате ще ме убият, ако не знаех!" Стана ми хубаво, честно!

Пак много се разпрострях - но моят оптимизъм не е само wishful thinking, а почива на лични наблюдения.

Самата аз преди няколко години бях изправена пред подобен избор - избрах Европа и ми се струва, че това беше правилния избор - разбира се, със сигурност ще мога да го кажа в смърнтия си час, не по-рано

По повод
"Масата иска да влезе в ЕС, защото си мисли, че ще живее по-богато, маста иска АЕЦ Белене защото си мисли, че така лично ще се облагодетелства, а не защото е по-екологично. А беше време когато обществото го вълнуваха и проблеми несвързани с пари. Може да се каже, че сме едно от най-материалистично насочени общества.""

не съм съгласна, защото:

1) разбрахме се, че говорил за мислещите същества, а масата не мисли;
2) никога никое общество не са го вълнували (като цяло, като маса) други проблеми освен материалните. Забрави ли идела на соц. труженик (истинския, не афиширания по лозунги и партийни събрания) "апартамент, кола и вила" ?

Нематериални неща са вълнували винаги ЕДИНИЦИ в обществото - и почти никога не са били разбрани и оценени приживе.

Разликата, според мен е в това как стремежа към материалното (съвсем нормален и прсъщ на човека) е релаизиран на практика - по "каубойски" - всеки сам за себе си и на всяка цена. Или по "европейски" - все пак балансирано с интересите на обшеството като цяло - защото съм убедена, че никой мислещ индивид не може да бъде щастлив, ако масата около него е нещастна.